Детето на нощта [bg]

Пълководецът не си позволи да избухне.

- Ваша светлост, в пристанището ви има елфически кораб, пристигнал преди часове.

- „Океански бряст“ - кимна Арлън. - Красив е, нали?

- Трябва да ми разрешите веднага да се кача на борда.

- Трябва, така ли? - изви вежди графът. - Генерал Дарик, не съм свикнал с подобен тон в собствения си кабинет.

- Въпреки това настоявам. Ще ми разрешите ли?

- Не. - Арлън също стана от креслото. - И докато не ме убе­диш, че това е наложително заради безопасността на града, ще продължа да отказвам.

Разярен, Дарик се приведе към него над масата.

- Щом искате доказателства, че са нужни предпазни мерки, почакайте малко и ще ги получите в изобилие. Но Ериан Маланвей, майката на детето, заради което е целият този хаос, се намира на онзи кораб и трябва да бъде опазена. Единственият начин да го постигнем е като ме пуснете да се кача на кораба, който незабавно да се отдалечи от пристанището.

- Отдръпни се, генерале, иначе моите хора ще те настанят в килиите, които ти позволих да ползваш, за да затвориш в тях мои приятели. Май много си се уплашил от Гарваните и сега разбирам защо. Не искаш да се срещнат с Ериан, нали? Още от кого се боиш - от Черните криле ли? Наистина ли си въобразя­ваш, че ще успеят да се промъкнат през моята стража, за да докопат Ериан?

Но Дарик не се отдръпна, а хвана графа за яката на скъпата копринена риза и платът се разкъса с пращене.

- Гарваните са в затвора, защото се боя за живота им, също както за вашия! - развика се той. - Не ме плашат Черните кри­ле, по дяволите! Явно не сте чул всички новини от изток. - Бутна Арлън назад, възрастният мъж се подпря на креслото си и се тръшна в него пребледнял. А Дарик откри, че ръцете му треперят. Не само от гняв. - Силите на Ксетеск идват и ако кора­бът не се махне, Закрилниците ще са готови да сринат града, за да се доберат до него.