![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Кърмата беше висока, до водата имаше двайсетина стъпки. Ериан чуваше плисъка на вълните в корпуса сякаш отдалеч. Завладя я представата как се забива в студената повърхност и как водата я обгръща отвсякъде, докато потъва. И после онези невидими ръце ще се вкопчат, за да я повлекат към дъното, да я задържат, ритаща безпомощно. Ще усети как дробовете ѝ ще се пръснат, накрая ще вдиша, но само за да нагълта вода. Ще се задави, пак ще се опита да поеме въздух, ще кашля и пищи, но никой няма да я чуе. И накрая ще се предаде, за да остане завинаги пленница на дълбините...
- Ериан, какво ти става?
Ренерей завъртя с учудваща сила треперещото ѝ тяло към себе си.
- Не мога - смотолеви Ериан задъхано. - Не мога...
Зад тях виковете изригнаха с нова сила, придружени от звънкия трясък на острие в щит.
- Трябва да го направиш - настоя елфидата. - Ако превземат кораба, ще те хванат. Не можем да те излагаме на този риск.
- Но си готова да ме хвърлиш в езерото? Не! - сприхаво отказа Ериан и стисна релинга така, че кокалчетата на юмруците ѝ побеляха.
- Но от какво се боиш? - Този път Ренерей я завъртя по-крот- ко, за да надникне в очите ѝ. - Моля те. Трябва да го направим.
- Няма да виждам какво има под мен - смънка Ериан, убедена, че елфидата няма да разбере страховете ѝ, ще ги сметне за глупост. - Моля те, не ме принуждавай...
Ренерей млъкна, явно трескаво обмисляше какво да стори. Челото ѝ се сбърчи, очите ѝ се присвиха. След миг поклати глава.
- Не бива до постъпвам така, но...
Движението ѝ беше светкавично и Ериан нямаше време да помръдне. Елфидата се наведе, хвана я за бедрата и я метна зад борда.
Лъковете на елфите се огънаха отново, но Черните криле се трупаха, зарязаха другите подвижни мостчета и тичаха по онова, което екипажът не можа да избута. Първите си пробиха път в плътен клин до палубата и битката се разгоря. Последва нов залп от арбалетите, един елф изтърва лъка и падна, вкопчен в стрелата, щръкнала от гърдите му. Останалите не чуха мъчителното му охкане, сражаваха се за кораба и живота си.
Трюун с лекота пое удар върху щита и замахна, но противникът се защити умело, после опита да го блъсне със своя щит и да го съсече с обратен замах. Трюун се наведе назад и отстъпи крачка. Онзи прекрачи напред, но не нападна отново веднага.
Трюун се озърна мигновено - екипажът на „Океански бряст“ стоеше в полукръг около Черните криле. Десет от тях вече бяха на палубата, другите прииждаха по широката дъска. Ясно беше какво искат да постигнат, а елфите не бяха достатъчно, за да ги възпрат.
Още един рояк стрели от арбалети повали и последния им стрелец с лък. С победния вик от брега мечоносците нападнаха още по-свирепо надясно. Трюун се бранеше и нямаше какво да стори срещу пробива в най-слабата част от защитата на кораба. Изтласка назад врага и примижа болезнено, като видя как острие разсече рамото на елф, кръвта плисна като фонтан и опръска палубата.
Щом си отвориха проход, Черните криле се разгърнаха в плътна редица по палубата, останалите също трополяха по подвижното мостче. Защитниците на кораба скоро щяха да бъдат притиснати в обръч. Трюун кресна на капитана и пак опита да промуши противника си.
Ренерей прелетя над релинга веднага след Ериан и се гмурна почти безшумно. Ериан обаче не бе паднала във водата. Размахала ръце панически, тя се хвана за релинга и увисна от кърмата - прекалено уплашена, за да цопне долу, и твърде отмаляла, за да се издърпа обратно на кораба.
Откъм рулевата палуба се чуваше рев от много гърла. Ренерей се обади тихо, но ясно:
- По-бързо, Ериан, скоро ще загубим кораба. Направи го сега. Тук няма нищо друго, освен вода, в която ще се спасиш.
- Идвам... - промърмори Ериан.
Пребори се с виденията за ада под повърхността, за посягащи ръце и давене, и намери сили да се пусне.
В този миг стоманено острие опря в гърлото ѝ и силни пръсти се впиха в ръката ѝ.
- Нека аз да те спася - провлачено изрече глас, който ѝ смрази кръвта. - Всъщност много държа да го направя.
Тя погледна нагоре, видя лицето над себе си и запищя.
21
Дарик навлезе в галоп между палатките, още от седлото викаше с все сила Айзак. Командирът изникна тичешком от мрака и генералът скочи от коня.
- Вдигай всички по тревога! Искам ги на конете и готови за тръгване по-бързо от всякога! Изпрати съобщение на дордовер- ците, че настоявам да стоят далеч от „Океански бряст“. Ако намериш техните магове, които бяха с нас, обясни им, че вече не са желани в редиците ни.
- Сър?... - озадачи се Айзак.