Детето на нощта [bg]

- Да се проваляте ли? - повтори Мириъл. - Кой казва, че сте се провалили?

- Лиана е мъртва! - сопна се Незнайния. - Дойдохме да я спа­сим. Значи се провалихме.

- Разбирам как изглежда всичко във вашите очи. Разбирам и защо Ериан реагира така. И ние сме натъжени от загубата на двете ни посестрими. Но Лиана беше толкова необикновено де­те, че всъщност никога няма да си отиде от света. Само тялото ѝ ще почива в земята.

- Какви ги приказваш? - озъби се Хирад. - Нали я убихте?

- Тя вече беше мъртва. Моля те да не се съмняваш в това.

- Трябва да убедиш Ериан, не нас - по-кротко каза варвари­нът.

- Знам. - Очите на Мириъл блеснаха от внезапен приток на бодрост. - Но и вие трябва да разберете, че не се провалихте. Напротив. Запомни думите ми - вие току-що дадохте спаси­телка на този свят. А светът ще се нуждае от спасителка, по­вярвай ми.

- Не проумявам - завъртя глава той.

Говоря за Ериан. Това, което сега носи в себе си, трябва да бъде опазено. За късмет дордоверците помислиха, че са постиг­нали целта си със смъртта на горката Лиана. Единството е сила и още не бива да позволим да изчезне от нашето измерение. Не ми е лесно да го опиша с достъпни за вас думи, но структурата на магията и измеренията е подложена на натиск, не се съчета­ва с естествената подредба на нещата и само Единството я под­държа. Докато структурата не се върне към нормалното, Един­ството остава жизненоважно за всички, дори и за онези, които виждат зло в него.

Хирад се мръщеше.

- Ако Ериан умре, светът ще умре с нея, тъй ли?

- О, няма съмнение, че ще възникне нова подредба, но хао­сът, развихрен из Балея и между измеренията, би изглеждал страшен като края на света за онези, които го видят. Дано по­вярвате, че е несравнимо по-добре засега да поддържаме Един­ството живо.