Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Съжалявам. Не мисля, че някога съм виждала Норман Рокуел на живо.

Гърдите й се издуха от гордост.

— Джейсън спечели това на търг в началото на века.

Да не би току-що да каза „в началото на века“?

След като Гарет се представи, седнахме и реших да премина директно на въпроса.

— Може ли да ми разкажете за периода, в който Харпър е била настанена в лудница?

Лицето й се разтегна в маска на унижение. Нямам представа защо.

— Както знаете, нищо от това, което правехме, не помагаше, така че да, наложи се да я настаним в лудница, когато беше на дванадесет.

Дванадесет? Сърцето ме болеше за нея.

— Там опитахме няколко форми на терапия, докато не открихме една, която свърши работа.

Имаше предвид, докато не са открили някоя, която е накарала Харпър да млъкне.

— За съжаление краткотрайната памет на Харпър беше засегната от някои от процедурите, но поведението й изключително се подобри.

Без повече обяснения, знаех точно за какви процедури говореше. Електрошокова терапия. Говореше за ЕКТ. Презрението ми към госпожа Лоуел стигна предела си.

— Успяхме да я вземем у дома и за няколко години всичко се върна към нормалното. Години, подчертавам. Но нестабилното й поведение бавно се завърна, докато нямахме друг избор, освен да я помолим да си тръгне. — Когато повдигнах вежди, тя оправда действията си с: — Тя беше на осемнадесет по това време, а ние й купихме къща. Не е като да сме я изхвърлили на улицата. После се омъжи за онзи хулиган, само за да ни направи напук. Продължи само пет минути.

— Госпожо Лоуел, можете ли да си спомните нещо необичайно да се е случвало с Харпър около времето, когато сте се омъжили за господин Лоуел? Била ли е заплашвана или тормозена?

— Обсъждала съм това хиляди пъти с терапевта й и с полицията. Единственото, което се промени, което може да е довело до такива крайни поведенчески промени, бе бракът ни. Нищо друго не се е случило.

— Сигурна ли сте?

Когато отбягна въпроса, загледана в ноктите си, а после заразглежда внимателно килима, го усетих. Този трепет на съмнение. Това зрънце скептицизъм, което я разклаща.

— Госпожо Лоуел, всичко, което може да си спомните, би било от полза. Харпър имала ли е някакви порезни рани? Прибирала ли се е някога особено мръсна или ужасена? Нещо, което да ви е карало да вярвате, че е била тормозена по някакъв начин?

— Не. — Тя наклони глава. — Не е нещо, което да съм забелязала, но наистина не я познавах, преди с Джейсън да се оженим. Изглеждаше като сладко момиченце. Беше сърдечна и имаше доста прилични маниери. Но след като се върнахме у дома, тя беше много различно дете.

Значи е била един човек преди сватбата им и друг човек след това.

— И през това време е стояла при биологичните си баба и дядо?

— Да. След това починаха, за съжаление, но дори и те нямаха представа какво би променило Харпър толкова драстично.