Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Всичко наред ли е, тиквичке?

Обърнах се към леля Лилиан, когато мина през вратата. Тъкмо щях да й отговоря, когато хазяинът мина.

— Дами — каза той с развратна усмивка на лицето.

— Предател.

Той се изкиска и почука на вратата на апартамента в дъното.

Двете с Куки наострихме уши, интересът ни се събуди. Избърсах бузи и двете се провесихме, надявайки се да зърнем новите наематели.

— Нося ви другия ключ — каза той. После ни изгледа многозначително през рамо, мърдайки вежди.

Завъртях очи, докато не се оказаха взрени в Барбара.

Вратата се отвори, отначало бавно, а аз се заборих със странно чувство на вълнение. Беше като да отвориш подарък, опитваш се да разпознаеш съдържанието вътре, внимаваш в изражението ти да не проличи разочарование, ако се стигне дотам. И вероятно се дължеше на сътресението на Фред и Барбара или на деликатното състояние на Бети Уайт, крехките й камери туптяха между спазми на болка и отчаяние, но когато видях Рейес Фароу да отваря онази врата, почти сигурна съм, че останах поразена.

Куки вдиша толкова рязко, че Рейес погледна покрай хазяина и право към нас. Очите му проблеснаха в мъждивата светлина, докато ме оглеждаше. Аз правех същото с него. В гърдите си имаше рана от куршум петдесети калибър, който би разкъсал друг човек, а въпреки това не усещах доказателство за страдание или следи от физическа болка от кръвозагубата. Без съмнение бе покрит с тиксо под тъмночервената си тениска. Онази, чиито ръкави не бяха достатъчно широки, за да падат свободно по ръцете му, а вместо това описваха бицепсите му, галейки ги, обгръщайки ги.