Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Стигнах до магазина за рекордно време, но можех да си позволя единствено банан. Бяха на промоция, а мока латето беше безбожно скъпо. Напълно забравих да питам Рейес за моя един милион долара. Това да съм прекалено бедна, за да си купя кафе, ставаше банално.

Куки звънна, точно когато Гарет паркира. Бях включила отново телефона си като предпазна мярка, когато мъж в стар кадилак не спря да ме пита дали искам да пробвам антифриза му.

Все още опитвайки се да се слея с местните, отговорих на телефона, казвайки:

— К’во става, приятелко?

— Пак ли си в някоя лоша част на града?

— То се знае. — Качих се в пикапа на Гарет и напълно го игнорирах. Беше забавно. — Но днес научих нещо.

— Да?

— Ако се наложи да ядеш банан пред публика, никога не поддържай зрителен контакт.

— Добре е да се знае. Та значи, прегледах активността по времето, когато всичко е започнало, когато родителите на Харпър са се оженили. Има предимно дребни неща, с изключение на убийството в планината Манзано, но този случай е бил разрешен. Има и случай на изчезнал човек, който никога не е бил разрешен, малко момче, но това е било в Пералта. Доколкото мога да кажа, нищо от това няма общо със семейство Лоуел.

— Е, добре. Благодаря, че провери.

— О, и психиатърът ще те види, но само ако се договорите на място. Има още няколко срещи за днес, след което ще ходи извън града.

— О, тъкмо навреме. Ако се натъкнеш на още нещо…

— Знам къде да те намеря.

Затворих и предоставих на Гарет почти пълното си внимание. Всъщност мъж, спорещ с автомат за вестници, привлече повечето от вниманието ми, но каквото беше останало, предложих на Суопс.