Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

— Благодаря, че ме приехте, д-р Роланд. — Седнах срещу него на огромното махагоново бюро, опитвайки се да не му придавам значение. — Имам само няколко въпроса за Харпър Лоуел.

— Госпожице Дейвидсън, както рецепционистката ми вече ви е казала, няма абсолютно нищо относно Харпър или нейното лечение, което да мога да споделя с вас. Като частен детектив трябва да сте наясно с това.

Знаех го, но той всъщност не трябваше да казва нищо. Можеше просто да си седи там, докато задавам въпросите. Собствените му емоции щяха да ми помогнат повече, отколкото би предположил.

— Разбирам, но Харпър ме нае, д-р Роланд, и ме помоли да прегледам случая й.

— Видяхте ли се с нея? — попита той. — Пропусна последната си среща.

— Дойде да ме види преди няколко дни, когато ме нае. Кога за последно я видяхте?

— Тръгна си по средата на последната ни среща. Много внезапно и много обезпокоително. Оттогава не съм я виждал или чувал.

Кимнах по открит и неосъдителен начин.

— Знаете ли какво предизвика внезапното й напускане?

— Да.

— Можете ли да ми кажете?

— Знаете, че не мога.

— Но е получила обаждане по телефона или съобщение, нали? — Какво друго можеше да бъде?

Той се усмихна.

— Вероятно.

Лъжеше, така че сега трябваше наистина да разбера какво друго би могло да бъде. Дали е било нещо, което той й е казал? Или нещо, което е излязло по време на сесията им. Възможно ли бе да е казал нещо, което да е отключило спомен?

Знаейки, че няма да ми каже направо, попитах:

— И кога се случи това?

— Тя пропусна последната си среща, така че е било миналия вторник.

— Обадихте ли й се?

Изглежда ставаше все по-неспокоен.

— Позвъних и оставих съобщение, но тя не ми върна обаждането.

— Какво й се е случило, когато е била на пет годинки?

С въздишка на досада той разкръстоса краката си, намести се, след това отново ги кръстоса, като все така успяваше да изглежда удобно като мишка в терариум на боа.

— Госпожице Дейвидсън, очаквам клиент след…

— Вярвам й — казах аз, привеждайки се напред и очаквайки реакцията му. — Мисля, че е била тероризирана методично и системно доста дълго време. И наистина вярвам, че животът й е в опасност. — Съдейки по емоциите, които се изливаха от него, той също го вярваше.

Той отклони вниманието си, като махна мъхче от сакото си и каза:

— Не мога да не се съглася.

— Благодаря ви — казах, доволна от сътрудничеството. — Без да нарушаваме работния ви кодекс или да издавате нещо, имате ли някаква представа, базирана на наученото досега, кой стои зад тези атаки?

Разкаяние премина през него.

— Не, госпожице Дейвидсън, болезнено много съжалявам, че трябва да отрека.

Гадост. Още един задънен изход.

— Но мога да кажа това… — Той прочисти гърлото си и огледа плодовото дърво пред прозореца. — … понякога миналото се връща, за да ни преследва.

Знаех си. Каквото и да се беше случило, когато е била на пет, бе сложило началото на всичко и д-р Роланд го знаеше. С благодарствена усмивка казах:

— Със сигурност е така. Много ви благодаря, че ме приехте.

Той се изправи и ми стисна ръка.

— Може ли да й предадете да ми се обади, моля ви?

— Ще направя каквото мога.

* * *

Когато излязох от кабинета на доктора, получих съобщение от Куки, нареждащо ми да й се обадя.

— Мисля, че напипах нещо — каза тя.

— По-добре да не грип, защото имаме случай за разрешаване, а не си особено добра в работата си, когато си на лекарства.

— Е, не съм сигурна дали това ще има значение, но семейство Лоуел са настанили Харпър в лудница, когато е била на дванадесет.

Студена горчилка премина през мен при мисълта, че Харпър е била настанена в лудница. Обаче можех да използвам тази информация срещу госпожа Лоуел.

— И се обзалагам, че това не е нещо, което искат отпечатано в страниците за светското общество. Ако Албакърки имаше такива страници. Богаташите са странни в това отношение.

— Така съм чувала. Не че знам от личен опит.

— Хей, опитвам се да ни осигуря милион долара. Само задръж още малко.

— Попитала си Рейес за милион долара?

— Да.

— Добре, ами, кажи му да побърза. Имам нужда от педикюр.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?