![Четвъртият гроб под краката ми [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/6/chetvrtiyat-grob-pod-krakata-mi-bg-download.jpg)
Четвъртият гроб под краката ми [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #4
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:
— Как върви терапията?
Не можех да откъсна очи от него. Когато успях, осъзнах, че отново оглежда кутиите.
— О! — казах аз, разбърквайки втора чаша кафе и приближавайки се до него. — Джема иска някой да маха по една кутия всеки ден дотогава, докато аз успея да го направя. Абсурдно е. Казва, че ще ми помогне да се излекувам.
Той открадна кафето ми, отпи глътка и го върна обратно.
— Права е.
Докато зяпах насреща му, ужасена от това, че избира страната на сестра ми вместо моята, той метна хавлията на мивката и навлече обикновена тъмносива тениска. Тръгнах към дивана, който може и да се, а може и да не се казва Малибу Барби, но се обърнах отново към него, преди да го достигна.
— Откъде се сдоби с това? — попитах го аз, сочейки с кимване тениската. Исках да знам откъде се е сдобил с всичко. Откъде си взимаше дънките и обувките, и тиксото, с което се облепваше? Откъде взимаше храна и вода и какво се бе случило, когато го бяха освободили от затвора? Дали най-добрият му приятел Амадор е бил там, за да го вземе? Амадор беше единственият приятел на Рейес. Знаех, че са много близки. Най-вероятно по-близки отколкото ние с Рейес някога щяхме да бъдем. Със сигурност Амадор нямаше да го остави да виси там. Или може би това е било желанието на Рейес, да бъде оставен сам, да се грижи сам за себе си, както бе правил цял живот. Аз със сигурност не бях до него. Ближех си раните в собствената си момичешка пещера.
Той дръпна тениската си надолу, след което се насочи към мен… само че не спря, когато ме стигна. Задържах чашата с кафе настрани, когато той стигна до мен и продължи да върви, насочвайки ме назад, а стройното му тяло пасваше на моето.
— Взех я на заем — каза той.
— От Амадор? — Гласът ми бе дрезгав шепот.
Той обви ръка около мен и продължи назад. Мастилените му мигли, заострени от водата, караха очите му да блестят още повече. Апартаментът ми не бе просторен, така че не можехме да вървим още много. Но продължихме, докато не се блъснах в нещо. Замръзнах, когато осъзнах в какво. „Зона 51“. Стояхме по средата на „Зона 51“.
Бутнах го, но той не помръдна и на сантиметър.
Игривото му изражение стана сериозно.
— Седни.
Протегнах се, за да оставя чашата с кафе върху кутиите, но пропуснах, треперещата ми ръка посегна непохватно, докато чашата падаше по-бързо, отколкото можех да я хвана. Точно когато щеше да се удари в пода, Рейес я улови. Горещо кафе се разля по ръката му, но той изглежда не забеляза.
Изправи се в пълния си ръст и отново каза:
— Седни.
Върху кутиите? Няма начин. Със стисната челюст, поклатих глава.
Той постави чашата върху масичка, хвана ме за раменете и ме обърна с лице към черната дупка.
— Това е просто пространство — каза той, приближавайки се зад мен. Обви ръце около корема ми. — Не значи нищо. — Приведе се и целуна ключицата ми. Врата ми. Ухото ми. — Това е твоето пространство. Не неговото.
Ърл Уолкър. Говореше за Ърл Уолкър.
Избута настрани една от кутиите, изпращайки я с трясък на пода. Стомахът ми се присви в отговор, затова той затегна хватката на ръцете си и ме задържа, докато нервите ми не се успокоиха. Докато пукнатината в черупката ми не започна да се запълва.
— Печелиш — казах, правейки знак за тайм аут с ръце. — Времето за игра приключи.
Игнорирайки ме, той се пресегна и бутна още една.
Задърпах се срещу него, но хватката му беше непоклатима. Държеше ме закована на място и бутна още една кутия от върха на купчината. Тя се строполи на земята. После още една. И още една. През цялото време ме държеше прикована към себе си.
Топлината, която се излъчваше от него, се пропи в дрехите и косата ми, а ароматът беше земен и богат. Опънатите му и силни ръце ме държаха толкова здраво, че страхът нямаше реален шанс да ме превземе. Когато бутна още една кутия и три от тях се стовариха на земята, нито капка адреналин не избяга в нервната ми система.
Той протегна босия си крак около мен, изритвайки една кутия от пътя си; след това пристъпихме по-близо и той продължи да бута и размества кутии с една ръка, докато ме държеше до себе си с другата, докато накрая само един предмет остана в Зона 51. Столът.
Този път адреналинът плъзна из нервната ми система и не можех да отлепя очи от него, макар да бе като всеки друг стол. Принадлежеше на малката маса, която бях натикала в ъгъла на кухнята си. Евтино производство с разклатени крака и объл плот.