Четвъртият гроб под краката ми [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #4
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:
Той обви ръка около кръста ми и ме придърпа нежно към себе си.
— Дойдох само да ти кажа да си останеш вкъщи — каза той, преди да се наведе и да целуне врата ми. Остана така за момент, вдишвайки ме, после отпусна ръце и си тръгна. Въздухът моментално се охлади.
— Чакай, Рейес. — Забързах след него, вземайки по две стъпала наведнъж, за да поддържам темпото на нуждата му да бъде далеч от мен.
— Дойдох само да ти кажа да си останеш вкъщи.
— Рейес, в името на Пийт31. И дракона му. — Сграбчих го за ръката и го обърнах към себе си. Бяхме на площадката на втория етаж. Все още имаше осветление и можех да го видя по-ясно, включително факта, че носеше сак, преметнат през рамо. Кръв се беше просмукала на резки през блузата му и бях убедена, че отново е покрит с тиксо. — Мислех, че ще заздравее по-бързо.
Той огледа блузата си и изруга.
— Така и стана. Тези са нови. Обаче няма да отнеме дълго.
Потиснах паниката си. Нямаше да ми помогне. Но страхът ми беше неконтролируем.
— Тук ли са?
Той наклони глава в размисъл, преценявайки енергията около нас.
— Сега не ги усещам, но ги усещах, преди да дойдеш. Мисля, че са разбрали къде живееш.
— Чудесно. И колкото и да е галантно намерението ти, не си в състояние да ги преследваш и да се правиш на нинджа.
Той се огледа отново, едното ъгълче на устата му беше повдигнато в онази негова чаровна половинчата усмивка, която караше пеперудите в стомаха ми да правят салта.
— Можех да съм нинджа — каза той.
— Да, можеше, а японската нация щеше да се гордее с теб. Сега идвай. — Дръпнах го за ръката и той ме последва до апартамента ми. — Не можеш дълго да се разхождаш покрит с кръв, преди някой да се обади в полицията и да те арестуват.
Когато пуснах ръка, той я пое в своята, преплете пръсти с моите и ме последва нагоре по стълбите, ръка за ръка. Допирът беше сладък и секси и ме разтърсваше от удоволствие с всяка стъпка. Проклет да е.
Но чак когато стигнахме до апартамента ми, видях пълния размер на нараняванията му. Беше буквално покрит с кръв.
Затворих вратата зад него, изпълнена с ужас.
— Всичката ли е твоя?
Огледа апартамента ми, след което се обърна към мен и сви рамене.
— Не мисля.
— И си изгорен. — Втурнах се напред да огледам гърба на блузата му.
— Един от тях се опита да ме запали.
— Демон? — попитах, свивайки се, когато гласът ми излезе като изпискване, което само кучетата можеха да чуят.
Той кимна.
— Откачени са. Какви са тези кутии? — Кимна към планината от кутии, последните останали в целия апартамент. Куки бе разчистила, с изключение на онези в „Зона 51“. Вече можех да видя господин Уонг, слава на бога, сивото му присъствие бе странно успокояващо.
Метнах чантата си на барплота.
— Това е черна дупка. Не ходи близо до нея. Това е идеята на Джема за терапия. Мисли, че имам лека форма на ПТСР.
Той се беше обърнал и оглеждаше умиращите ми изкуствени цветя.
— Така е.
— Е, и ти си имаш недостатъци, господинчо. — Можех да видя само профила му.
Той ме стрелна с убийствена усмивка.
— Никога не съм казвал, че нямам. Мога ли да ползвам душа ти.
Докато исках да кажа „Само, ако съм вътре“, всъщност казах:
— Разбира се, но трябва да те предупредя, че може да имаш компания под формата на огромен, жаден ротвайлер. — След това прочистих гърло, за да прикрия изблика на удоволствие, който премина през мен при мисълта за голия Рейес Фароу в моята баня. Или гол в която и да е стая. — О, и останах без тиксо, ако възнамеряваш да се позакърпиш след това. Макар че може да имам малко прозрачна лепенка, ако си отчаян.
Той повдигна сака си.
— Ще се справя.
Когато се затвори в банята ми, аз изпуснах продължителна въздишка и се отправих за кафе. Или населението на Албакърки беше претъпкано със секси мъже, или мен сериозно ме тресяха хормоните.
Тридесет минути по-късно Рейес отвори вратата на банята, облечен в чифт дънки и преметната през раменете хавлия. И, по дяволите, ама че красиви рамене бяха. Беше заменил старото тиксо около корема си с ново, но беше покрит със стари рани, които заздравяваха бързо, но все пак оставяха тъмнолилави резки по тялото, раменете и от едната страна на врата му. Той хвана краищата на хавлията и затърка главата си, след което се облегна на рамката на вратата.
31
Израз, който замества „в името на Бога“ и по всяка вероятност се има предвид св. Петър — Б.пр.