Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Четвъртият гроб под краката ми [bg]
Четвъртият гроб под краката ми [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 127
Перейти на страницу:

Той обви ръка около кръста ми и ме придърпа нежно към себе си.

— Дойдох само да ти кажа да си останеш вкъщи — каза той, преди да се наведе и да целуне врата ми. Остана така за момент, вдишвайки ме, после отпусна ръце и си тръгна. Въздухът моментално се охлади.

— Чакай, Рейес. — Забързах след него, вземайки по две стъпала наведнъж, за да поддържам темпото на нуждата му да бъде далеч от мен.

— Дойдох само да ти кажа да си останеш вкъщи.

— Рейес, в името на Пийт31. И дракона му. — Сграбчих го за ръката и го обърнах към себе си. Бяхме на площадката на втория етаж. Все още имаше осветление и можех да го видя по-ясно, включително факта, че носеше сак, преметнат през рамо. Кръв се беше просмукала на резки през блузата му и бях убедена, че отново е покрит с тиксо. — Мислех, че ще заздравее по-бързо.

Той огледа блузата си и изруга.

— Така и стана. Тези са нови. Обаче няма да отнеме дълго.

Потиснах паниката си. Нямаше да ми помогне. Но страхът ми беше неконтролируем.

— Тук ли са?

Той наклони глава в размисъл, преценявайки енергията около нас.

— Сега не ги усещам, но ги усещах, преди да дойдеш. Мисля, че са разбрали къде живееш.

— Чудесно. И колкото и да е галантно намерението ти, не си в състояние да ги преследваш и да се правиш на нинджа.

Той се огледа отново, едното ъгълче на устата му беше повдигнато в онази негова чаровна половинчата усмивка, която караше пеперудите в стомаха ми да правят салта.

— Можех да съм нинджа — каза той.

— Да, можеше, а японската нация щеше да се гордее с теб. Сега идвай. — Дръпнах го за ръката и той ме последва до апартамента ми. — Не можеш дълго да се разхождаш покрит с кръв, преди някой да се обади в полицията и да те арестуват.

Когато пуснах ръка, той я пое в своята, преплете пръсти с моите и ме последва нагоре по стълбите, ръка за ръка. Допирът беше сладък и секси и ме разтърсваше от удоволствие с всяка стъпка. Проклет да е.

Но чак когато стигнахме до апартамента ми, видях пълния размер на нараняванията му. Беше буквално покрит с кръв.

Затворих вратата зад него, изпълнена с ужас.

— Всичката ли е твоя?

Огледа апартамента ми, след което се обърна към мен и сви рамене.

— Не мисля.

— И си изгорен. — Втурнах се напред да огледам гърба на блузата му.

— Един от тях се опита да ме запали.

— Демон? — попитах, свивайки се, когато гласът ми излезе като изпискване, което само кучетата можеха да чуят.

Той кимна.

— Откачени са. Какви са тези кутии? — Кимна към планината от кутии, последните останали в целия апартамент. Куки бе разчистила, с изключение на онези в „Зона 51“. Вече можех да видя господин Уонг, слава на бога, сивото му присъствие бе странно успокояващо.

Метнах чантата си на барплота.

— Това е черна дупка. Не ходи близо до нея. Това е идеята на Джема за терапия. Мисли, че имам лека форма на ПТСР.

Той се беше обърнал и оглеждаше умиращите ми изкуствени цветя.

— Така е.

— Е, и ти си имаш недостатъци, господинчо. — Можех да видя само профила му.

Той ме стрелна с убийствена усмивка.

— Никога не съм казвал, че нямам. Мога ли да ползвам душа ти.

Докато исках да кажа „Само, ако съм вътре“, всъщност казах:

— Разбира се, но трябва да те предупредя, че може да имаш компания под формата на огромен, жаден ротвайлер. — След това прочистих гърло, за да прикрия изблика на удоволствие, който премина през мен при мисълта за голия Рейес Фароу в моята баня. Или гол в която и да е стая. — О, и останах без тиксо, ако възнамеряваш да се позакърпиш след това. Макар че може да имам малко прозрачна лепенка, ако си отчаян.

Той повдигна сака си.

— Ще се справя.

Когато се затвори в банята ми, аз изпуснах продължителна въздишка и се отправих за кафе. Или населението на Албакърки беше претъпкано със секси мъже, или мен сериозно ме тресяха хормоните.

* * *

Тридесет минути по-късно Рейес отвори вратата на банята, облечен в чифт дънки и преметната през раменете хавлия. И, по дяволите, ама че красиви рамене бяха. Беше заменил старото тиксо около корема си с ново, но беше покрит със стари рани, които заздравяваха бързо, но все пак оставяха тъмнолилави резки по тялото, раменете и от едната страна на врата му. Той хвана краищата на хавлията и затърка главата си, след което се облегна на рамката на вратата.

вернуться

31

Израз, който замества „в името на Бога“ и по всяка вероятност се има предвид св. Петър — Б.пр.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 127
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)