Четвъртият гроб под краката ми [bg]

След като дадох показания за случилото се пред агент Карсън, уволних Гарет заради непреодолими различия, но му казах да държи графика си свободен за всеки случай; след това се отправих към вкъщи, по някаква причина жадувайки за пай от сладки картофи. Този банан не стигаше задълго. И се почувствах мръсна, след като го изядох.

Поех нагоре по стълбището към моя апартамент, след което забелязах, че се затоплям с всяко стъпало, което ме водеше към третия етаж. А имаше доста стъпала. Когато стигнах до стълбищната площадка, топлината, която се излъчваше от Рейес, беше изпепеляваща, а не можех да кажа дали беше разгорещен и раздразнен или просто ядосан. Вероятно по малко и от двете.

Коридорът бе потопен в пълен мрак и или електрическата мрежа се беше прецакала отново, или Рейес беше отвинтил крушките. Измъкнах ключовете от чантата си и отидох до вратата ми, вървейки в тъмнината. Не че беше дълъг или особено опасен преход, макар че с чакащия в края Рейес Фароу бързо можеше да се превърне в такъв. Опипах за ключалката и вкарах ключа.

— Носиш ли си ми парите? — попитах, чувствайки се като шеф на мафията. Или като сводник.

— Трябва да си останеш вкъщи тази вечер — каза той, игнорирайки ме напълно.

Вратата ми поддаде и попитах:

— Влизаш ли?

— Не. Просто дойдох, за да ти кажа да си останеш вкъщи тази вечер.

— Това заповед ли е?

— Да.

Погледнах през рамо. Можех да видя само силуета му.

— Трябва да внимаваш. Действието на кофеина отслабва.

Той пристъпи зад мен. Усетих как вдигна ръка над рамото ми и я подпря на рамката на вратата. Боже, биваше си го в това.

— Защо? — попитах, пускайки ключовете обратно в чантата си. — Защо да си оставам вкъщи тази вечер?

— Знаеш защо.

— Преследват ли ме? — попитах, майтапейки се само отчасти.

Той се приведе, докато устата му не се оказа до ухото ми.

— Да.

Не можех да реша дали тръпката, която премина по гръбнака ми, бе вследствие на картината, която предизвикаха думите му, или от топлината на дъха му по кожата ми. Ухаеше на пушек и пепел, гръм и мълния.

— Влюбена ли си в него? — попита той, а плътният му глас бе омекнал от несигурност.

Обърнах се да го погледна изненадано.

— В кого?

Той снижи глава и ме изгледа изпод мигли. Колкото и да бяха тъмни очите му, все пак блестяха на слабата светлина, златистите и зелени точици сякаш отразяваха бледата светлина на пълната луна.

— Знаеш кого. Мъжът, когото целуваше днес.

— Кой точно? — попитах, дразнейки го.

Но той не се върза. Остра болка се понесе от него, но не можех да определя дали е физическа или емоционална. Със сигурност натискането ми с някакъв тип в лудница не би го наранило. Беше живял с преследвачката си, за бога.