Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Бимбисара е убит от сина си Аджаташатру, който присъединява Кошала и Каши на запад и воюва дълго време с Вриджи, която накрая побеждава, подстрекавайки разногласия между лидерите на гана–сангха. До смъртта на Аджаташатру през 461 г.пр.Хр. Магадха с нова столица Паталипутра (днешния Патна) контролира делтата и голяма част от долното течение на Ганг. Впоследствие управлението преминава в ръцете на поредица от други крале, включително краткотрайната династия Нанда, чийто владетел е шудра. Александър Велики се сблъсква с армията на Нанда, когато войските му се разбунтуват и го принуждават да се върне обратно в Пенджаб. Според гръцки източници тя се състои от двадесет хиляди конници, двеста хиляди пехотинци, хиляда колесници и три хиляди слона, макар тези цифри със сигурност да са преувеличени, за да оправдаят гръцкото отстъпление.
В Магадха нандийците са наследени от Чандрагупта Маурия, който разширява значително териториалните владения и през 321 г.пр.Хр. основава първата голяма субконтинентална индийска държава, империята Маурия. Той е любимец на браминския писател и министър Каутилия, чиято книга „Арташастра" се счита за класически трактат по индийско държавническо изкуство. Чандрагупта завладява северозапада по времето на кампания срещу наследника на Александър, Селевк Никатор, присъединявайки Пенджаб и части от Източен Афганистан и Белуджистан в границите на Маурия. По този начин неговата империя се разпростира от Персия на запад чак до Асам на изток.
Завоюването на дравидианската южна част на Индия осъществяват синът на Чандрагупта, Биндусара, и неговият внук великият император Ашока. Биндусара разширява империята до южната плато Декан чак до Карнатака, а през 260 г.пр.Хр. след една според всички разкази продължителна и кървава кампания Ашока завладява Калинга на югоизток (присъединявайки днешните щати Ориса и части от Андхра Прадеш). Поради нелитературната култура на Индия по това време завоеванията на Ашока не са отбелязани в историята, както в китайските „Книга на историята" или „Летопис на пролетта и есента". Той не е признат за велик крал от по–късните поколения индийци чак до 1915 г., когато е дешифриран текстът, в който са записани голям брой скални едикти, а археолози сглобяват размера на неговата империя.
Изградената от три поколения маури империя се състои от цяла Северна Индия на юг от Хималаите – от Персия на запад до Асам на изток и до Карнатака на юг. Единствените части на субконтинента, които не са включени, са териториите в далечния юг – днешните Керала, Тамил Наду и Шри Ланка. Нито един коренен индийски режим никога повече няма да обедини толкова обширна територия под управлението на един владетел. Делхийският султанат на могулите е значително по–малък. Британците управляват по – обширна империя на субконтинента, но това повдига въпроса: какво означава твърдението, че Ашока или Акбар, или британският вицекрал „управляват" Индия?
Маурийската империя: каква държава?
Историците надълго и нашироко обсъждат въпроса какъв вид държава е съществувала в древна Индия. Отговорът на този въпрос ще е по–точен, ако направим сравнителен анализ между индийската империята на Ашока и китайската империя, основана от Цин Шъхуанди. Тези империи възникват почти по едно и също време (от средата до края на III в.пр.Хр.), но от гледна точка на техните форми на управление не биха могли да бъдат по – диаметрално различни.
Всяка от империите е изградена около една централна държава, а именно Магадха и Цин. Царство Цин може да се нарече истинска държава, тъй като притежава много от характеристиките на една съвременна държавна администрация според определението на Макс Вебер. Патримониалният елит, който управлява държавата, до голяма степен е унищожен по време на няколковековните войни и изместен от нови кадри, подбрани въз основа на неперсоналност. Цин отхвърля традиционните права на собственост чрез премахване на системата „кладенец– ниви" и замества патримониалните области с единна система на командорства и префектури. След като Цин побеждава съперничещите държави и основава единна империя, тя прави опит да утвърди тази централизирана държавна администрация в цял Китай. Системата на командорствата и префектурите е разширена, за да обхване територията на завладените държави и се въвеждат стандартни мерки и теглилки и обща писменост. Както посочих в глава 8, династите на Цин в края на краищата не успяват да осъществят своя проект и патримониалното управление се възражда до известна степен по време на династията Хан. Но управниците на Хан продължават да изграждат централизирана администрация, като ликвидират едно по едно оцелелите васалства и изграждат държавно формирование, което с основание би могло да се нарече ако не империя, то единна централизирана държава.