Произход на политическия ред [bg]

В сравнение с китайския браминският монопол върху обучението и съпротивата срещу писмеността оказва неизмеримо въздействие върху развитието на една модерна държава. От времето на династията Шан китайските управници използват писаното слово за разпространение на разпоредби, създаване на закони, поддържане на счетоводство и писане на подробни политически летописи. Образованието на един китайски административен служител е съсредоточено в грамотността и задълбоченото изучаване на една продължителна и сложна литературна традиция. Обучението на административни служители, макар и ограничено от тогавашните стандарти, включва продължителен анализ на писмени текстове и извличането на уроци от предишни исторически събития. С възприемането на изпитната система по времето на династията Хан назначаването на правителствена служба се основава на овладяването на литературни умения и не се ограничава само до хора от определена класа. Независимо че достъпът на обикновените китайци до високопоставена правителствена служба е ограничен по много начини, китайците отдавна са наясно, че образованието е важно условие за възходяща социална мобилност. Затова родовете и местните общности правят значителни инвестиции за образованието на синовете си, за да се възползват от системата.

Нищо подобно не съществува в Индия. Самите управници са неграмотни и разчитат на административните услуги на също такива необразовани кадри – патримониални служители. Грамотността е привилегия на браминската класа, която е силно заинтересована да поддържа монопол над достъпа до обучението и ритуалите. Както при военните, йерархичната система на варна и джати строго ограничава достъпа на огромната част от населението до образование и грамотност и следователно намалява броя на компетентните администратори в индийските щати.

Последният начин, по който религията оказва влияние върху политическата власт в процеса на развитието на Индия, е чрез изграждането на основите на нещо, което би могло да се нарече правова държава. Същността на правовата държава е съвкупност от правила, отразяващи усещането на общността за справедливост, което е по–висше от желанията на личността, която в даден момент е крал. Такъв е случаят в Индия, където утвърденото в различните дхармашастри законодателство е създадено не от крале, а от брамини, действащи въз основа на ритуалните знания. А законите ясно посочват факта, че варна не служат на краля; по–скоро кралят може да получи легитимност само като покровителства варна. Ако кралят наруши свещения закон, епосът Махабхарата изрично разрешава бунт срещу него, обявявайки, че кралят изобщо не е крал, а по–скоро бясно куче. В Законите на Ману олицетворение на суверенитета е законът, а не личността на краля: „По същество именно законът (данда) е кралят, личността с власт, която поддържа реда в царството и му осигурява лидерство“ („Ману–смрити", гл. 7, с. 17).