Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
След X в. политическата история на Индия престава да се развива като коренна, тъй като страната е завоювана от чужди завоеватели, най–напред от мюсюлманите, а след това от британците. От този момент нататък политическото развитие се подчинява на опитите на чужденците да присадят собствените си институции на индийска почва. Те успяват само частично. Всеки чужд нашественик трябва да се справи със същото раздробено, но здраво организирано общество от „малки кралства", лесни за завоюване поради своята разпокъсаност, но трудни за управление, след като биват подчинени. Те донасят нови институции и нови ценности, които в много отношения са преобразуващи. Но в същия момент властта на чужденците не успява да разклати вътрешния социален порядък.
Мюсюлманските турско–афгански набези в Северна Индия започват в края на X в. След възникването на исляма през VII в. арабите, а след това и турците правят преход от племенни общества към общества на държавно ниво и успяват да изградят по–сложни политически институции от тези на коренните индийски държави. Най–важната от тях е системата на роби войници и администратори (която обсъждаме в следващите глави), позволила на арабите и турците да превъзмогнат родството и да започнат да набират кадри въз основа на личните им качества. Армиите на индийските държави и най–вече на раджпутите успяват да отблъскват многобройните яростни атаки на мюсюлманските нашественици от Афганистан, но са твърде слаби и неорганизирани, за да ги победят. В началото на XIII в. Кутб ад–Дин Айбак основава Делхийския султанат и поставя началото на Мамелюкската династия.
Султанатът просъществува 320 години, по–продължително от всички коренни индийски империи. Но независимо че мюсюлманите успяват да изградят дълготрайна политическа форма на управление, тяхната държава също не успява да прекрои индийското общество. Подобно на династията Гупта и те не успяват да разширят териториалния си обхват по посока на южна Индия. Или казано с думите на Судипта Кавирай: „Ислямските управници безусловно приемат ограниченията да упражняват политическа власт над социалната организация също като индуските управници... Ислямската държава е ограничена и дистанцирана от обществото като индуската държава." Наследството на мюсюлманското управление днес се усеща в съществуването на държавите Пакистан и Бангладеш, както и в над 150–те милиона индийски граждани, които са мюсюлмани. Но мюсюлманското политическо наследство от гледна точка на оцелели институции не е твърде голямо, като изключим някои практики като системата на земевладение „заминдари".
Това не се отнася за британците, последствията от чието присъствие в Индия са много по–дълбоки. Съвременна Индия в много отношения е резултат от един чуждестранен проект за държавно строителство. Кавирай твърди, че – противоположно на индийските националистически коментари – „британците не завладяват една Индия, съществувала преди тяхното завоевание; те по–скоро завоюват редица независими кралства, превърнали се в политическа Индия по време на и отчасти в резултат на тяхното господство". Това съвпада с възгледа на Сунил Килнани, че „идеята Индия" като един политически за разлика от един социален организъм не е съществувала преди Британския Радж. Важните институции, които обединяват Индия като форма на управление – държавна служба, армия, общ административен език (английски), законодателство с унифицирани и родствено неперсонални закони и самата демокрация, разбира се, – са резултат от взаимодействието на индийците с британския колониален режим и асимилирането на западните идеи и ценности в собствения им исторически опит.
От друга страна, британското влияние върху социалната сфера за разлика от политическата сфера в Индия е много по–ограничено. Британците успяват да променят някои социални практики като сати (изгарянето на вдовицата при погребението на съпруга), които намират за ужасяващи. Те внедряват западните представи за всеобщо човешко равноправие, което кара индийците да преосмислят философските предпоставки на кастовата система и поставя началото на искания за социално равенство. Това подтиква либералния и националистичен индийски елит да използва британските идеи срещу техните автори в борбата за независимост през XX в. Но самата кастова система, независимата селска общност и подчертано локализираният социален ред остават до голяма степен непокътнати от колониалната власт.