Произход на политическия ред [bg]

Султанатът просъществува 320 години, по–продължително от всички коренни индийски империи. Но независимо че мюсюлманите успяват да изградят дълготрайна политическа форма на управление, тяхната държава също не успява да прекрои индийското общество. Подобно на династията Гупта и те не успяват да разширят териториалния си обхват по посока на южна Индия. Или казано с думите на Судипта Кавирай: „Ислямските управници безусловно приемат ограниченията да упражняват политическа власт над социалната организация също като индуските управници... Ислямската държава е ограничена и дистанцирана от обществото като индуската държава." Наследството на мюсюлманското управление днес се усеща в съществуването на държавите Пакистан и Бангладеш, както и в над 150–те милиона индийски граждани, които са мюсюлмани. Но мюсюлманското политическо наследство от гледна точка на оцелели институции не е твърде голямо, като изключим някои практики като системата на земевладение „заминдари".

Това не се отнася за британците, последствията от чието присъствие в Индия са много по–дълбоки. Съвременна Индия в много отношения е резултат от един чуждестранен проект за държавно строителство. Кавирай твърди, че – противоположно на индийските националистически коментари – „британците не завладяват една Индия, съществувала преди тяхното завоевание; те по–скоро завоюват редица независими кралства, превърнали се в политическа Индия по време на и отчасти в резултат на тяхното господство". Това съвпада с възгледа на Сунил Килнани, че „идеята Индия" като един политически за разлика от един социален организъм не е съществувала преди Британския Радж. Важните институции, които обединяват Индия като форма на управление – държавна служба, армия, общ административен език (английски), законодателство с унифицирани и родствено неперсонални закони и самата демокрация, разбира се, – са резултат от взаимодействието на индийците с британския колониален режим и асимилирането на западните идеи и ценности в собствения им исторически опит.

От друга страна, британското влияние върху социалната сфера за разлика от политическата сфера в Индия е много по–ограничено. Британците успяват да променят някои социални практики като сати (изгарянето на вдовицата при погребението на съпруга), които намират за ужасяващи. Те внедряват западните представи за всеобщо човешко равноправие, което кара индийците да преосмислят философските предпоставки на кастовата система и поставя началото на искания за социално равенство. Това подтиква либералния и националистичен индийски елит да използва британските идеи срещу техните автори в борбата за независимост през XX в. Но самата кастова система, независимата селска общност и подчертано локализираният социален ред остават до голяма степен непокътнати от колониалната власт.