Произход на политическия ред [bg]

Взаимоотношенията между централната държава Магадха и останалата част от империята, постигнати чрез брак и завоевания, също доста се различават от тези в Китай. Завоюването на една китайска държава от друга често води до унищожаването или изгнанието на цял управляващ род и присвояването на нейната територия от друга управляваща династия. Броят на китайските елитни родове значително спада по време на династията Източна Джоу. Маурийската империя е изградена благодарение на много по – въздържани средства. Единствената война, довела до огромен брой жертви и политика на изгорена земя, е завоюването на Калинга, чиито последици са мъчителни за завоевателя Ашока. В повечето други случаи завоюването означавало, че след поражението на бойното поле съществуващият владетел приема формалния суверенитет на маурите. „Арташастра" съветва слабите крале да се подчинят и доброволно да отдадат заслуженото на по–силните съседи. Няма никакъв „феодализъм" в китайския или европейския смисъл, когато завладяна територия бива отнета от нейните владетели и е дарена като бенефиций на кралски роднина или придворен. Индийските историци споменават понякога за „васални" кралства, но те нямат нищо общо с европейската васална зависимост. Неправилно е твърдението, че маурите преразпределят власт, тъй като тя преди всичко никога не е била съсредоточавана. Излишно е да казваме, че маурите не правят никакви опити да наложат своите държавни институции другаде освен в централните области на империята. Управлението на местно ниво в цялата империя си остава изцяло патримониално, без да се правят никакви опити за създаване на постоянни професионални административни кадри. Това означава, че всеки нов крал утвърждава собствени форми на лоялност и административна реорганизация.

Свидетелство за слабия контрол на Маурийската империя над териториите, които формално управлява, е запазването на племенните федерации или вождествата гана–сангха през целия период на нейната хегемония. Индийските историци понякога ги наричат „републики", тъй като вземането на политически решения е по–партиципативно и съгласувано, отколкото в йерархичните кралства. Но това само придава блясък на запазилите се племенни форми на управление, основани на родство.

В „Арташастра" Каутилия надълго и нашироко обсъжда фискалната политика и данъчното облагане, макар да не е ясно до каква степен неговите препоръки са приложени на практика. За разлика от твърденията на убедените в „ориенталския деспотизъм" кралят не „притежава" цялата земя в кралството. Той има собствени имения и упражнява пряк контрол върху пустеещи земи, непрочистени гори и други подобни, но по принцип не оспорва съществуващите обичайни права на собственост. Държавата отстоява правото за събиране на голямо разнообразие от данъци от земевладелци. С данъци били облагани физически лица, земя, продукция, селища и владетели на периферни територии, събирани предимно в натура или чрез ангария. Изглежда, нито един индийски владетел не прави опити за премахване на системата „кладенец–ниви“ като Шан Ян, нито има амбициозни, макар и неосъществени проекти за поземлена реформа като Уан Ман.