Произход на политическия ред [bg]

Отделните села имат местни управленски институции и не зависят от услугите на държавата отвън. Една от главните функции на панчаята е юридическа: решаване на спорове между членове на джати въз основа на обичайното право. Имуществените права в селото не са колективни в смисъла, който си въобразява Маркс. Както в други сегментарни, базирани на рода общества, собствеността е притежание на сложно съставена група от родственици, а правилата и ограниченията за прехвърляне на земя нямат брой. Това означава, че кралят не „притежава" земята на селото, на което формално е повелител. Както ще видим в следващата глава, властта на индийските политически управници да облагат с данъци или да придобиват земя често е крайно ограничена.

Търговската дейност се основава на джати, която действа като затворена корпорация и се нуждае от минимална външна подкрепа. Голяма част от търговията в Южна Индия от IX до XIV в.се контролира от търговски гилдии, които имат представители в целия субконтинент и търгуват активно с арабски търговци извън Индия. Гуджаратски търговци[69], както мюсюлмани, така и индуси, от дълго време контролират търговията през Индийския океан, в Източна Африка, Южна Арабия чак до Югоизточна Азия. Търговците на Ахмедабад са организирани в голяма общоградска корпорация, в която членуват представители на всички по–големи професионални групи. Търговските мрежи в Китай са основани на родове, но не са така добре организирани като индийските си колеги.

За разлика от китайските родове, чиито пълномощия са ограничени в рамките на предписанията на семейното право, наследствеността и други семейни въпроси (особено през периоди, когато правителството е силно), индийската джати се ангажира с много по – откровено политически функции освен с ролята си на местен социален регламентиращ орган. Според Сатиш Сейбъруол: „Джати участва в социалната дейност по различни начини: агресивно, за да си осигури надмощие и управленски капацитет [...]; отбранително, за да противодейства на опитите на по – могъщата държавна и имперска власт да се вклини в доминираната от джати сфера на дейност [...] и подмолно, за да завоюва позиции в една от тези по–всеобхватни институции и да използва своята власт и капацитет в защита на собствените си интереси." Джати обезпечава на членовете си възможности за физическа и социална мобилност. Например тамилската каста на тъкачите кайколар се заема с търговия и военна служба, когато възниква такава възможност в кралството Чола; в края на XIX в. сикхски дърводелци и ковачи напускат родния Пенджаб и заминават за Асам и Кения. Тези решения се вземат колективно от групи от семейства, които разчитат на взаимна подкрепа в новата обстановка. Раджпутската джати в Северна Индия бележи големи успехи при разширяването и контролирането на значителна територия.