Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
След упадъка на Маурийската империя най–вече северните територии на Индия преживяват политическа разруха. В Раджастан и Пенджаб на запад се възраждат племенните форми на управление, които са подложени на нахлуванията на нови племенни нашественици от Централна Азия. Това отчасти е последица и от по–високия стадий на политическо развитие на китайската империя. Династията Цин е започнала изграждането на една от многото велики стени срещу нахлуванията на тези нашественици, което принуждава номадските хунну да насочат набезите си към Централна Азия, откъдето прогонват редица други племена. Това като верижна реакция довежда до нахлуванията на скитите или саките в Северна Индия, последвани от юеджите, основали Кушанската династия върху територията на днешен Афганистан. Нито едно от северноиндийските кралства не е достатъчно добре организирано, за да създаде мащабен инженерен проект като Великата китайска стена, в резултат на което тези племена обитават част от равнините в Северна Индия.
На юг местните вождества еволюират в кралства като династията Сатавахана, управлявала западните територии на платото Декан през I в.пр.Хр. Но тази форма на управление не оцелява дълго време и не изгражда по–силни централизирани институции от маурийските. Те воюват с други малки кралства за господство над Северен Декан като кралствата Чола, Пандия и Сатияпутра. Тази история е много сложна и твърде трудна за изследване, тъй като е невъзможно да се постави в един по – всеобхватен разказ за политическо развитие. От нея възниква представа за обща политическа неустойчивост. Южните държави често не са в състояние да извършват най–основните функции на управлението като събирането на данъци поради подчертано автономния характер на общностите, които управляват. Нито една от тези държави не успява да разшири своята територия и да наложи дълготрайна хегемония, нито да изгради по – усъвършенствани административни институции, които биха ѝ позволили по–ефективно упражняване на властта. Тази политическа разпокъсаност в региона се запазва в продължение на повече от хилядолетие.
Вторият успешен опит за изграждане на обширна империя в Индия е на гуптите, чието начало поставя Чандрагупта I, дошъл на власт през 320 г. в Магадха, Властовата база и на маурите. Той и синът му Самудрагупта отново успяват да обединят значителна част от Северна Индия. Самудра присъединява множество владичества гана–сангха в Раджастан и други региони в северозападна Индия, като довежда докрай тази форма на политическа организация, завладява Кашмир и подчинява кушаните и саките. При управлението на сина на Самудра, Чандрагупта II (375–415), културният живот процъфтява, когато са построени множество хиндуистки, будистки и джайнистки храмове. Династията просъществува още две поколения до смъртта на Скандагупта през втората половина на V в. По това време Индия е нападната от нова група племенни номади от Централна Азия – хуните, които се възползват от отслабените владичества в северозападните територии. Войните изтощават империята Гупта, която изгубва Кашмир, Пенджаб и голяма част от Гангската равнина в полза на хуните през 515 г.
Независимо от осъществените културни постижения гуптите нямат никакви политически нововъведения в сферата на държавните институции. Те не правят опити да интегрират политическите формирования, които завоюват, в единна административна структура. По типично индийски маниер победените управници са оставяни да управляват своите територии. Администрацията на гуптите е по–слабо централизирана и по – некомпетентна дори от тази на техните предшественици маурите. Тя събира данъци върху земеделската продукция и притежава ключови производствени активи като солниците и мините, но не се опитва да се намеси в съществуващите социални договорености. Империята Гупта е и значително по–малка, тъй като не успява да покори територии в Южна Индия. Тя просъществува в продължение на около двеста години, преди да се разпадне на множество малки, съперничещи си държави, с което поставя началото на поредния период на политически упадък.