Произход на политическия ред [bg]

Нито един от маурийските владетели не се заема с нещо като изграждането на нация, т.е. с опит да обхване и наложи на цялото общество обща система от правила и ценности. Маурийците нямат реална идея за суверенитет, т.е. правото да утвърдят неперсонални правила, валидни за цялата империя. На субконтинента няма единен индийски наказателен кодекс, докато такъв не е въведен от поета и политика Томас Бабингтън Маколи по време на британското управление. Монархията не осъществява всеобхватно социално инженерство, а по–скоро запазва съществуващия социален ред в цялото му разнообразие и сложност.

В Индия никога не възникват идеи като легизма в Китай, т.е. учение, което определя съсредоточаването на власт като политическа цел. Съчинения като „Арташастра" предлагат макиавелски съвети на принцовете, но винаги в името на ценности и социална структура извън политиката. Освен това браминският спиритуализъм проповядва идеи, които са подчертано невоенни по своята същност. Учението за ахимса или ненасилието се корени във ведическите текстове, които внушават, че убийството на живи същества може да има негативни последици за кармата. В някои текстове се критикува консумирането на месо и жертвеното клане на животни, независимо че други го одобряват. Както вече видяхме, ненасилието е още по–важно според протестни религии като джайнизма и будизма.

Първият маурийски крал Чандрагупта става джайнист и абдикира от трона в полза на своя син Биндусара, за да стане аскет. Заедно с група монаси той се преселва в Южна Индия, където според някои твърдения завършва живота си чрез продължително гладуване по ортодоксалния джайнистки начин. Неговият внук Ашока отначало е ортодоксален индуист, но по–късно става будист. Човешките жертви по време на кампанията в Калинга, в която според сведенията са убити или депортирани 150 000 калинганци, пораждат дълбоки угризения на съвестта у Ашока. Според един от неговите скални едикти: „След анексирането на Калинга Негово свещено величество започна ревностно да практикува Закона за Благочестието." Той обявява, че „от всички хора, избити, измъчени до смърт или откарани в плен в Калинга, ако една стотна или една хилядна изтърпят същата съдба, това би причинило голяма скръб на Негово свещено величество. Освен това ако някой постъпи несправедливо с него, Негово свещено величество трябва да го понесе търпеливо, доколкото това е възможно". По–нататък Ашока умолява непокорените народи по границите на империята „да не се страхуват от него, а да му се доверят и ще получат от него щастие, а не скръб“ и призовава своите синове и внуци да се въздържат от завоевания. Разрастването на империята внезапно спира; дали защото са последвали неговите желания, или са били слаби държавници, но потомците на Ашока са властвали над едно разпадащо се кралство. Човек се пита какво би се случило с империята на Ашока, ако в Индия беше възникнало учение за властта като китайския легизъм, а не брахманизмът, джайнизмът или будизмът, но в такъв случай това не би била Индия.