Светлина в пукнатините [bg]

— Няма значение.

— Какво си мислиш, Терез? — включи се Гамаш.

— Сигурно е нелепо — отвърна комисар Брюнел. — Докато бях главен уредник в Музея на изящните изкуства, видях множество класически произведения. Повечето пресъздават сюжети от митологията. Викторианските художници особено много са обичали да рисуват гръцки богини. Винаги съм подозирала, че просто са имали нужда от извинение да рисуват голи жени, често в схватка със змейове. Приемлива форма на порнография.

— Но се отклоняваш от темата — предположи Гамаш и Терез се усмихна.

— Научих много за различни богове и богини. Но две конкретни богини се открояваха — най-често те бяха пленявали въображението на художниците от онзи исторически период.

— Нека позная — обади се Мирна. — Афродита?

Комисар Брюнел кимна:

— Богинята на любовта, но също и на проститутките, в случай че не знаете. За удобство не е притежавала много дрехи.

— А другата? — попита Мирна, макар че отговорът вече бе ясен на всички.

— Хера.

— Също гола?

— Не, викторианските художници я харесвали заради драматичния й потенциал, а освен това отговаряла на представите им за силна жена. Била злобна и завистлива.

Обърнаха се към екрана на телевизора. Филмът бе спрян на пауза, така че се виждаше лицето на молещата се малка Констанс.

Мирна погледна Терез:

— Смятате, че е била злобна и завистлива?

— Не аз я оприличих на Хера.

— Това е просто име. Първата богиня, която ми дойде на ума. Със същия успех можеше да я нарека Афродита или Атина. — Мирна звучеше подразнено и зае отбранителна позиция.

— Но я нарекохте Хера.

Комисар Брюнел не отстъпваше. Двете жени се гледаха в очите.

— Познавах Констанс — рече Мирна. — Първо като клиентка, а после и като приятелка. Никога не ми е правило впечатление да проявява такива качества.

— Но казахте, че е била затворена — намеси се Гамаш. — Знаете ли всъщност какво е криела?

— Нима съдите жертвата на убийството? — попита Мирна.

— Не — отвърна главният инспектор. — Тук няма осъждане. Но колкото по-добре опознаем Констанс, толкова по-лесно можем да разберем кой е желаел смъртта й. И защо.

Мирна се замисли и накрая каза:

— Съжалявам. Констанс беше толкова потайна, че се чувствам длъжна да я предпазвам.

Тъмнокожата жена натисна бутона за възпроизвеждане и тримата се загледаха как малката Констанс се моли, после става и шеговито се спречква със сестрите си, които чакат на опашка, за да завърже баща им кънките.

Изведнъж всички се замислиха, дали спречкването наистина бе на шега.

Видяха как лицето на Констанс грейна от радост, когато баща й коленичи в краката й, а сестрите й, разделени по двойки, стояха по-назад. Наблюдаваха.

Телефонът на Мирна иззвъня и Гамаш така се напрегна, че двете жени го изгледаха.

Книжарката вдигна, а после протегна слушалката към детектива:

— Изабел Лакост е.