Светлина в пукнатините [bg]

Когато пристигнаха в бистрото и се настаниха на креслата до прозореца, комисар Брюнел отвори папката с информацията за петзначките, а главен инспектор Гамаш се зачете в книгата на доктор Бернар. Терез затвори досието около час по-късно.

— Е? — попита я Гамаш и свали очилата си за четене.

— Тук има много неща, които стоварват вината върху родителите.

— Тук също — потвърди главният инспектор, като положи едрата си длан върху книгата. — Имаше ли нещо, което ти направи особено впечатление?

— Всъщност да. Къщата.

— Продължавай.

По изражението му личеше, че и той намираше същото за тревожно.

— Според документите Изидор Уеле е продал семейната ферма на правителството малко след раждането на петзначките. Платена е висока цена, далеч надхвърляща реалната стойност на имота.

— Всъщност с тези пари са откупили дъщерите му — уточни главният инспектор.

— Правителството на Квебек поемало попечителството над момичетата, а съпрузите Уеле можели да си живеят щастливо, отървани от бремето на пет гърла, които не можели да изхранят. — Терез с отвращение остави картонената папка на масата. — Създава се впечатление, че семейство Уеле са били прекалено бедни и неуки, за да се грижат добре за петзначките, които в крайна сметка и бездруго щели да им бъдат отнети от социалните служби.

Гамаш кимна. В документите не се споменаваше, че по онова време, в най-тежките години на Голямата депресия, всички домакинства имали финансови затруднения. Семейство Уеле нямали вина за икономическата криза. Въпреки това се намекваше, че те сами си били виновни за своето тежко положение. А добронамереното правителство щяло да спаси и тях, и дъщерите им.

— Така правели услуга на съпрузите Уеле — поясни Гамаш. — Откупували бремето им. Мадам Уеле родила тяхното избавление от Голямата депресия. В книгата на доктор Бернар пише горе-долу същото. Няма директни обвинения, разбира се. Никой не е искал да изглежда така, като че ли критикуват родителите, но в онези години не било много трудно да се пробута образа на невежия квебекски селянин.

— Но в крайна сметка те въобще не са получили парите — отбеляза Терез. — Поне така изглежда на документалните кадри. Онзи ритуал с benediction paternelle[76] се е състоял, когато момичетата са били почти на десет години. Вижда се, че Уеле все още са били в старата си къща. Не са я продали.

Гамаш потупа папката с очилата си:

— Това е лъжа. Официалните документи са били фалшифицирани.

— Защо?

— За да представят съпрузите Уеле в лоша светлина, ако някога информацията стане обществено достояние.

Изведнъж писмата на Изидор Уеле придобиха съвсем различен смисъл. Онова, което изглеждаше като крънкане, настояване и просене на пари, се оказваше самата истина.

Правителството бе откраднало децата им. И Уеле си ги искаха обратно. Да, наистина са били бедни и са го признавали, но твърдели, че могат да дадат на момичетата това, от което имат нужда.

Гамаш си спомни старата селска къща, спомни си как Изидор връзваше кънките на дъщерите си, а измъчената Мари-Ариет им подаваше шапките.