Светлина в пукнатините [bg]

— Намерих ги — каза Лакост и гласът й отново стана ясен, докато четеше от файла. — В стаята на Маргьорит… да видим… два чифта ръкавици. Още няколко чифта дебели зимни ръкавици с един пръст. Четири зимни шала. Да, ето ги. Две шапки. Една плътна, купена от магазин, и една, която изглеждаше ръчно изплетена.

Гамаш се изправи и помоли колежката си:

— Би ли ми описала ръчно изплетената?

Затаи дъх. Лакост не разглеждаше самите предмети, които бяха останали в малката къща. Четеше от записките, които си бе направила.

— Червена на цвят — прочете, — с мотив на борчета. Има пришит етикет с буквите ММ.

— Мари-Маргьорит. Друго?

— За шапката ли? Съжалявам, шефе, това е всичко.

— А в другите спални? Констанс и Жозефин също ли са имали такива ръчно изплетени шапки?

Отново мълчание и още тракане по клавиатурата.

— Да. Тази на Жозефин беше зелена, със снежинки. На етикета пишеше МЖ. Шапката в стаята на Констанс беше със северни елени…

— И етикет с буквите МК.

— Как се досетихте?

Гамаш се засмя кратко. Лакост продължи да описва другите две шапки, които бяха намерили в дъното на гардероба в антрето. Техните инициали бяха MB и МЕ.

Пълен комплект.

— Защо това е важно, шефе?

— Може и да не е, но тези шапки са изплетени от майка им. Изглежда, са единствените вещи, които са запазили от детството си. Единствените сувенири.

"Спомен за майка им, помисли си Гамаш, за нейните грижи. И за това, че всяка от тях е била отделна личност."

— Има още нещо, patron.

— Какво?

Толкова бе съсредоточен върху откритието, че за части от секундата не обърна внимание как тонът на Лакост се промени, стана по-мрачен. Това бе предупредителният сигнал преди сблъсъка. Понечи да се изправи, да се подготви. Да вдигне защитата си.

Но закъсня.

— Изпратили са инспектор Бовоар на поредната акция. Хванахте ме у дома, защото следях комуникациите. Този път е зле.

Главен инспектор Гамаш усети как едновременно бузите му пламват и кръвта се отдръпва от тях. Стори му се, че въздухът около него в миг изчезва, сякаш се бе озовал в камера за сензорна депривация[77]. Всичките му сетива отказаха наведнъж и той се почувства като в безтегловност. А после започна да пада.

След по-малко от секунда задиша отново и сетивата му се възстановиха. Изострени. Внезапно всичко беше отчетливо, шумно и ярко.

— Разкажи ми — прикани той колежката си.

Взе се в ръце, овладя тялото си. С изключение на дясната ръка. Държеше я стегната в юмрук и продължаваше да я стяга.

— Взели са решението в последния момент. Самият Мартен Тесие води групата. Доколкото успях да разбера, са само четирима полицаи.

— Каква е целта? — Тонът на главния инспектор бе отсечен, заповеден. Преценяваше фактите.

— Лаборатория за метамфетамини на южното крайбрежие. Трябва да е в Бушервил, ако се съди по маршрута им.