Светлина в пукнатините [bg]

— Трябва да ми кажеш — настоя Терез, докато бързо пресичаха селския площад. Минаха покрай Рут, седнала на пейката. Покрай семействата, които се пързаляха на кънки по замръзналото езеро. Покрай трите древни бели бора.

Терез Брюнел не попита, а издаде команда.

— Днес Бовоар е бил изпратен на поредния рейд.

Отне малко време на комисар Брюнел да възприеме новината. В профил лицето на Гамаш изглеждаше мрачно.

— Трябва да се сложи край — каза той.

Поеха нагоре по хълма, а Терез ускори темпото, за да не изостава. В началото на гората намериха снегоходките си в снежната пряспа, където ги бяха оставили. Сложиха си ги и отново тръгнаха по пътеката, въпреки че всъщност вече не се нуждаеха от снегоходки. Пътеката беше добре утъпкана и лесно откриваема.

Терез Брюнел се зачуди дали не е прекалено лесно. Но нямаше друг начин.

Когато наближиха мястото, видяха Жил, който сякаш бе увиснал във въздуха на височина шест метра и на отстояние около метър и половина от ствола на дървото. В гората се смрачаваше, но след като двамата старши полицаи се приближиха още малко, Терез видя платформата, закована за дървото на мира..

Жером стоеше в подножието на белия бор и гледаше нагоре. Хвърли поглед към тях, когато наближиха, а после пак отметна глава и впери очи в клоните. Едва тогава комисар Брюнел видя, че Жил не е сам там горе. Никол стоеше на дъсчената площадка на две крачки зад Жил, който се опитваше да закрепи сателитната чиния за дървения парапет.

— Как е? — изломоти Жил с премръзнали устни. Рижата му брада бе станала бяла и ледена, като че думите бяха замръзнали и залепнали за лицето му.

— Още малко. — Никол се взираше в нещо, притиснато между дебелите й ръкавици.

Жил леко обърна чинията.

— Това е. Стоп — нареди Никол.

Всички, включително и Терез и Арман, замръзнаха. И зачакаха. Бавно, много бавно Жил отдръпна ръце от сателитната чиния.

— Стана ли? — попита той.

И зачака.

— Да — отвърна Никол.

— Дайте да видя — той протегна облечената си в ръкавица ръка.

— Хвана сигнала на сателита. Всичко е наред.

— Дайте ми го. Искам да се уверя — сряза я дървосекачът. Лютият студ съкращаваше търпението му.

Никол му подаде предмета, който държеше, и Жил внимателно се вгледа в него.

— Добре — кимна той накрая и някъде долу, извън полезрението му, бяха издишани три облачета пара.

Щом стъпи отново на твърда земя, Жил се усмихна. С брада, искряща от ледени кристали, приличаше на Дядо Коледа, а когато разтегна доволно устни, няколко кристалчета се отрониха.

— Браво! — похвали ги Жером. Тъпчеше на място, а лицето му почти бе посиняло от студ.

Ивет Никол стоеше на няколко крачки, отделена от екипа с нещо като дълга черна пъпна връв. Предавателната линия.

"Терез, Жером, Жил и Никол" — помисли си Гамаш, докато гледаше мрачната млада полицайка. "И Никол." Прикрепена с тънка нишка към тяхната петорка.