Светлина в пукнатините [bg]

— Добре ли си? — поинтересува се възрастната жена, макар че и двамата знаеха, че всъщност питаше "Сам ли си?".

— Не съм бил по-добре — отвърна Гамаш, докато дишаше тежко. Лицето му бе почервеняло от усилията и от хапливия студ. Той хвърли кабела на пода на верандата и влезе в училищната сграда, а миг по-късно полицай Никол го последва. Лицето й вече не беше бледо, а на бели и червени петна. Приличаше на канадското знаме.

Терез въздъхна облекчено. До този момент не бе осъзнавала колко много се бе притеснила.

— На шоколад ли ми мирише? — попита Гамаш със замръзнали устни. Хенри се бе втурнал да го поздрави и главният инспектор бе подвил коляно, за да прегърне немската овчарка. Терез подозираше, че прегръдката му бе не само израз на привързаност, а и начин да се стопли. А Хенри с удоволствие даваше и от двете на стопанина си.

Останалите се раздвижиха около печката, за да освободят място за новодошлите.

Терез им наля чаши с горещ шоколад. Гамаш и Никол вече бяха свалили връхните си дрехи. Петимата седяха мълчаливо край печката. През първите две-три минути Гамаш и Никол трепереха от студ. Ръцете им се тресяха и от време на време се стягаха от спазми, докато лютата зима като призрак напускаше телата им.

В малката училищна сграда се възцари тишина, нарушавана само от някое проскърцване на стол върху дървения под, пращенето на огъня и шумното дишане на Хенри, който се протягаше в краката на детектива.

Арман Гамаш усети как му се доспива. Чорапите му вече бяха сухи и леко втвърдени, чашата с горещ шоколад сгряваше дланите му, а топлината от печката го обгръщаше. Въпреки неотложността на ситуацията почувства как клепачите му натежават.

Ех, ако можеше да си почине само за няколко минути, само за няколко мига.

Но ги чакаше работа.

Остави чашата си, наведе се напред и сключи ръце. Огледа кръга от хора, скупчени около печката в училищната стая, единственото помещение в малката сграда. Петима. Като петзначки. Терез, Жером, Жил, Арман и Никол.

"И Никол" — помисли си отново. Увиснала в края на изречението. Петото колело.

— Какво следва сега? — попита.