![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
— Трябва да посетя Арно — заяви Гамаш.
— В ПОП? Не можеш. Ще разберат, че сме попаднали на името му, докато сме ровили в архивите на Sûretè. — Комисар Брюнел се вгледа внимателно в събеседника си. — Това е заповед, господин главен инспектор. Не ходете там. Ясно ли е?
— Ясно. Няма.
Възрастната жена продължи да се вглежда изпитателно в познатото лице. Изтерзаното и измъчено лице. В очите на Гамаш се виждаше как мисълта му работи. Докато съпругът й и онази дразнеща млада полицайка се мъчеха да свържат оборудването, виждаше как Арман се мъчи да свърже фактите. В ума си. Преравяше стари досиета, имена, събития. Опитваше се да намери някоя връзка, която му е убягнала.
На върха на хълма изникна фигурата на човек, който помаха.
Беше Жил. Изглеждаше доволен.
— Ето я и нея.
Жил положи длан върху грубата кора на дървото. Намираха се в гората над селото. Дървосекачът бе донесъл снегоходки за всички и Терез, Жером, Никол и Гамаш стояха до него, като затъваха само на няколко сантиметра в дълбокия сняг.
— Не е ли величествена?
Отметнаха глави назад, а когато Жером погледна нагоре, шапката му падна.
— Това е "тя"? — попита Никол.
Жил предпочете да не обръща внимание на саркастичния коментар и потвърди:
— Да, тя.
— Въобще не ми се мисли как е стигнал до този извод — рече Никол и дори не се постара дървосекачът да не я чуе. Гамаш я погледна строго.
— Висока е поне трийсет метра. Бял бор. Вековен — продължи Жил. — На стотици години е. Има един подобен в щата Ню Йорк. Смята се, че е почти на петстотин години. Трите бели бора в центъра на селото може би са били там, когато са пристигнали първите лоялисти по време на Американската революция. А тази тук — обърна се към дървото и се приближи, носът му докосваше петнистата кора, а думите му, меки и топли, попиваха в нея — вероятно е била фиданка, когато са дошли първите заселници от Европа.
Дървосекачът погледна останалите. На върха на носа и в брадата му бяха останали люспици от дървесната кора.
— Знаете ли как местните са наричали белия бор?
— Етел? — предположи Никол.
— Дървото на мира.
— А ние какво правим тук? — попита младата полицайка.
Жил посочи нагоре и всички вдигнаха поглед. Този път шапката на Гамаш падна, докато той отмяташе глава. Детективът я вдигна и я отупа в крака си, за да я почисти от мекия сняг.
Там горе, на около шест метра над земята, в короната на дървото на мира бе заковано ловното чакало. Създадено за убийства. Беше паянтово и прогнило, сякаш дървото го наказваше.
Но си беше там.
— Как можем да помогнем? — попита Гамаш.
— Може да ми помогнете да кача сателитната чиния горе — отговори Жил.
Гамаш пребледня.
— Мисля, че имаме решение за този проблем — обади се Жером. — А ти няма да прокарваш никакви кабели, нали?
Главният инспектор поклати глава.
— Тогава предлагам двамата с Терез да се разкарате, за да не пречите — рече Жером.
— Изпратени в изгнание в бистрото — обяви Гамаш и този път Терез Брюнел се усмихна.
ДВАЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Пред Терез Брюнел и главен инспектор Гамаш се появиха чаши с горещ ябълков сайдер.
Край камината се бяха настанили Клара и нейна приятелка. Те помахаха на новодошлите да седнат при тях, но след като се отбиха, за да благодарят на Клара за вечерята предишния ден, двамата служители на Sûretè предпочетоха относително по-изолираните кресла пред нишата с прозорците.
Стъклата бяха леко заскрежени, но селото се виждаше добре през тях. Двамата полицаи се загледаха навън и потънаха в някак неловка тишина за минута-две. Терез разбърка сайдера си с канелената пръчица в чашата, сетне отпи една глътка.
Вкусът й напомни за Коледа, за пързаляне с кънки на лед и за дълги зимни следобеди в провинцията. Двамата с Жером никога не пиеха сайдер в Монреал и сега възрастната жена се замисли защо.
— Всичко ще бъде наред, нали, Арман? — попита тя накрая. В гласа й нямаше отчаяние, нито страх. Беше силен и ясен. И изпълнен с любопитство.
Гамаш също разбърка сайдера си. Вдигна поглед и го впери в очите на събеседничката си. За пореден път Терез се възхити на спокойствието в този поглед. И на още нещо. Нещо, което бе забелязала преди много години в онази претъпкана зала в полицейската академия.
Дори от средата на аудиторията бе успяла да види добротата в очите му. Качество, което някои хора погрешно приемаха за слабост и това ги караше по-късно да съжаляват.