![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
— Не съм тъпа, господин главен инспектор. Поискахте сателитно оборудване, което не може да бъде проследено. Не създавате армия от роботи. Ако искахте да влезете през парадния вход, можехте да го направите от дома си или от кабинета си. Това тук е различно. Повикахте ме, за да ви помогна да се промъкнете незабелязано. Но няма да ви се получи.
— Защо? — Неволно му стана любопитно.
— Защото всичките тези простотии ще ви помогнат да се свържете и дори за известно време ще скриват местонахождението ви, но за да стигнете до най-забутаните досиета, ще ви трябва код за достъп. Вашият собствен код ще ви издаде. Този на комисар Брюнел — също. Наясно сте.
— Доколко сте наясно с какво сме се захванали?
— Не много. Довчера, когато ме помолихте за помощ, не знаех нищо.
Стояха, втренчени един в друг.
— Вие ме повикахте, сър. Не съм ви молила. Но когато потърсихте помощ от мен, приех. Защо се държите с мен така, все едно съм ви враг?
Гамаш нямаше намерение да се поддава на манипулациите й. Знаеше, че има много по-вероятна причина Никол да се съгласи да дойде в Трите бора. Не защото бе лоялна към него, а към някого другиго. Отишла бе в пансиона, за да докладва на Франкьор, и ако не се беше разсеял заради загрижеността си към Жан Ги, щеше да я хване в крачка.
— Повиках ви, защото нямахме друг избор. Но това не значи, че ви се доверявам, полицай Никол.
— Какво трябва да направя, за да спечеля доверието ви?
— Кажете ми какво търсехте в пансиона.
— Исках да ви предупредя, че без секретен код за достъп всичко останало няма да ви свърши работа.
— Лъжете.
— Не.
Гамаш знаеше, че Никол лъже. Нямаше нужда да остава насаме с него, за да го предупреждава за кода.
— Какво сте казали на Франкьор?
— Нищо! — отвърна тя с умолителен тон. — Никога не бих го направила.
Главният инспектор се взираше гневно в нея. Щом включеха компютъра, щом установяха сателитна връзка, щом Жером отвореше вратата и прекрачеше прага й, беше въпрос на време да ги открият. Единствената им надежда бе озлобената млада полицайка, която стоеше пред него и трепереше от студ, страх и възмущение, наистина или наужким.
Изтичаше времето му да спаси Бовоар и да разкрие какво е намислил Франкьор. Главният комисар имаше някаква цел, която се простираше далеч отвъд желанието му да навреди на Гамаш и на Бовоар.
Нещо много по-голямо, започнато преди години, вече бе напът да се осъществи. Днес. Утре. Скоро. А Гамаш все още не знаеше какво е то.
Чувстваше се муден и глупав. Като че ли най-различни улики и елементи се рееха пред него, но едно парче от пъзела липсваше. Парче, което можеше да свърже всички останали. Нещо, на което не бе обърнал внимание или още не бе открил.
Вече знаеше, че този липсващ елемент има нещо общо с Пиер Арно. Но каква бе целта им?
На Гамаш му идеше да крещи от безсилие.
Каква бе ролята на тази жалка млада жена? Дали бе последният пирон в ковчега им, или тяхното спасение? И защо едното и другото толкова много си приличаха?
Гамаш се загърна с якето си и го закопча. Ръката му бе толкова премръзнала, че почти не усещаше ципа между пръстите си. Надяна отново ръкавиците си и се наведе да вдигне тежкия кабел, който лежеше в краката им.
Пред погледа на Никол главен инспектор Гамаш преметна масивния черен кабел през рамо и се приведе напред. Затегли го през гората, право към старата училищна сграда.
След няколко крачки усети как товарът олеква. Снегоходките на полицай Ивет Никол заскърцаха зад него по пътеката, която утъпкваше.
Младата жена крачеше зад началника си и пухтеше от усилие и от облекчение.
Беше я хванал. Може би дори подозираше. Но не бе изтръгнал истината от нея.
Терез Брюнел настани Жером и Жил в центъра на училищната стая, край печката, която излъчваше топлина. Мъжете свалиха дебелите си якета, шапките, ръкавиците и ботушите. Седнаха и опънаха крака колкото бе възможно по-близо до огъня, без самите те да избухнат в пламъци.
В помещението се носеше миризма на мокра вълна и дим от горящи цепеници. Вече беше топло, но Жил и Жером още не се бяха стоплили.
След като бе хвърлила повече дърва в печката, Терез бе отишла до къщата на Емили, за да вземе Хенри, а после бе минала през смесения магазин и бе купила мляко, какао и бонбони маршмелоу. Горещият шоколад вече къкреше в чайник върху печката и неговият аромат се смеси с миризмата на мокра вълна и дима от горящите дърва. Възрастната жена наля от топлата напитка в чаши и украси всяка с по няколко едри и меки бонбона маршмелоу.
Ала ръцете на Жил се тресяха толкова силно, че Терез се принуди да му вземе чашата с горещ шоколад.