Светлина в пукнатините [bg]

— Изглежда, цари някакъв хаос — докладва Лакост. — Опитвам се да разбера комуникациите.

Гамаш прехапа езика си и зачака. Чувстваше как яростта му се надига. Усещаше почти непреодолима нужда да забие в стената вече стиснатия си юмрук, готов за нападение. Да удря пак и пак, докато стената не прокърви.

Вместо това се овладя.

Глупаци. Да тръгнат на рейд без подготовка.

Главният инспектор знаеше каква е целта на акцията. Беше проста и садистична. Да извади от строя Бовоар и да разклати Гамаш. Да тласне и двамата от ръба на скалата. И може би още по-лошо.

"Прострелян полицай."

Самият той бе крещял същото, докато държеше Жан Ги. Притискаше превръзка към корема му. За да спре кървенето. Виждаше болката и ужаса в очите на младия мъж. Виждаше кръвта по цялата риза на Бовоар. По собствените си ръце.

А сега Гамаш почти си припомни усещането тук, в тази спокойна и приятна стая. Усещането за топла и лепкава кръв по ръцете си.

— Съжалявам, шефе, комуникациите прекъснаха.

Главният инспектор продължи да се взира в стената още миг.

Комуникациите са прекъснали. Какво ли означаваше това?

Опита се да не си представя възможно най-лошия сценарий. Че се е възцарила тишина, защото всички, които са ползвали комуникационните канали, са стихнали завинаги.

Не. Наложи си да не мисли за това. Да се придържа към простите факти. Знаеше до колко катастрофални последствия можеше да доведе едно необуздано въображение, подхранвано от страх.

Отблъсна тревожните мисли. Имаше предостатъчно време да изчака потвърждение. А и каквото имаше да се случва, се беше случило досега.

Всичко бе свършило. А той не можеше да направи нищо по въпроса.

Затвори очи и се опита да не си представя Жан Ги. Не и уплашения ранен човек в ръцете си. Не и изтощения мъж от последните седмици и месеци. И определено не Жан Ги Бовоар, който пие бира и се смее, седнал на дивана в дневната на семейство Гамаш.

Това беше образът, който главният инспектор положи най-много старание да прогони от съзнанието си.

Отвори очи.

— Продължи да следиш, моля те — поръча на Лакост. — Ще бъда в бистрото или в книжарницата.

— Шефе? — попита младата жена колебливо.

— Всичко ще бъде наред.

Тонът му бе спокоен и уравновесен.

— Oui.

Не звучеше напълно убедена, но поне гласът й не трепереше толкова.

"Всичко ще бъде наред", повтори си Гамаш, докато пресичаше селския площад с решителна крачка.

Но не беше сигурен, че си вярва.