Светлина в пукнатините [bg]

— Имаш работа — продума тихо детективът. — Аз също.

— Каква работа, Арман? И аз, като Жил, имам въпроси.

— Просто давам своя малък принос за установяването на жизненоважна връзка.

Това ли било?

Терез Брюнел впери очи в Гамаш, сетне в полицай Никол, която разплиташе възел по дължината на замръзналия кабел и привидно не чуваше нищо. Привидно. Възрастната дама се вгледа в тази начумерена, сприхава, но интелигентна млада жена. Арман я бе изпратил в подземието на Sûretè, за да се научи да слуша.

Може би резултатът се бе оказал много по-добър, отколкото си мислеха.

Комисар Брюнел взе решение. Обърна гръб на Арман и на младата полицайка и прикани с жест съпруга си и дървосекача да тръгват.

Когато скърцането на снегоходките върху снега вече не се чуваше и в зимната гора се спусна тишина, Гамаш се обърна към Ивет Никол:

— Какво търсехте в пансиона?

— Bonjour и на вас — отговори тя, без да вдига очи. — "Добра работа, Никол. Браво, Никол. Благодаря ви, че дойдохте в тази дупка и мръзнете в кучи студ, за да ни помогнете, Никол."

— Какво търсехте в пансиона?

Никол вдигна глава и усети как и малкото топлина, която бе останала в тялото й, се изпари.

— А вие какво търсехте там? — попита тя.

Детективът наклони леко глава и присви очи:

— Разпитвате ли ме?

Никол се ококори и кабелът се изплъзна от ръцете й.

— За Франкьор ли работите? — Думите се стрелнаха от устата му като ледени висулки.

Никол стоеше безмълвна. Успя само да поклати отрицателно глава.

Гамаш дръпна надолу ципа на якето си и го отметна зад хълбока си. Видя се пистолетът му.

Пред погледа на Никол свали топлите си ръкавици и отпусна дясната си ръка близо до оръжието.

— За Франкьор ли работите? — повтори детективът с още потих глас.

Тя яростно заклати глава и устните й оформиха беззвучен отговор:

— Не!

— Какво търсехте в пансиона?

— Вас — успя да отрони младата жена.

— Защо?

— Бях в училищната сграда, приготвях кабела за свързването със сателитната чиния, видях ви, че отивате в пансиона, и тръгнах след вас.

— Защо?

Отнело му бе известно време да навърже събитията. Отначало мислеше, че дължи извинение на Никол, задето затръшна вратата под носа й, но после започна да се чуди какво е правела в пансиона.

Дали се бе озовала там по същата причина като него — за да проведе телефонен разговор на спокойствие? Ако бе така, на кого се бе обадила? Гамаш се досещаше.

— Защо бяхте в пансиона, Ивет?

— За да говоря с вас.

— Можехме да говорим в къщата на Емили. Или в училището. Какво търсехте в пансиона, Ивет?

— Исках да поговоря с вас — повтори младата жена с тъничък гласец. — Насаме.

— За какво?

Никол се поколеба.

— За да ви кажа, че от това нищо няма да излезе. — Посочи нагоре към чакалото и сателитната чиния. — Дори и да се свържете с интернет, няма как да влезете в системата на Sûretè.

— Кой е казал, че искаме да направим точно това?