Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 119
Перейти на страницу:

— Отвлякоха ни от тази кухня — започна Патрик. — Не си спомням много. Но помня това.

Гласът му звучеше сковано и хладно.

— Онези мъже ни натикаха в някакъв микробус.

— Колко мъже? — попита Брук.

— Брук, моля те.

Беше Нанси Мур.

— За пръв път се отпуска да говори. Нека просто го оставим да довърши, може ли?

Брук не отговори. Тя отново насочи вниманието си към Патрик. Патрик беше навел глава.

— Извинявам се — каза тя, твърде учтиво. — Моля, продължавай.

— Натикаха ни в някакъв микробус — повтори той. Почти, каза си Майрън, сякаш някой беше върнал лентата назад. — Движихме се дълго време. Не знам точно колко. Когато пристигнахме, бяхме в някаква ферма. Имаше животни. Крави, прасета, кокошки. Рийс и аз, двамата спяхме в една стая в къщата на фермата.

Патрик спря, но остана с наведена глава. Мълчанието беше задушаващо. Брук искаше да попита нещо, може би един милион неща, но в този миг ситуацията изглеждаше твърде крехка. Никой не помръдна. Никой не проговори. Никой не се осмели да се намеси.

Нанси стисна сина си за ръката. Патрик събра сили и продължи:

— Беше много отдавна. Понякога се чувствам така, сякаш е било сън. Там беше хубаво. Във фермата. Те… те се държаха добре с нас. Играехме си много. Можехме да тичаме наоколо. Даваха ни да храним животните. Не знам колко дълго. Може да са били няколко седмици. Може да сме стояли там няколко месеца. Понякога си мисля, че може би са минали така няколко години. Просто не знам. Двамата с Рийс просто нямаше как да следим колко време е минало.

Патрик отново спря. Майрън отправи поглед зад Патрик, през прозореца, който гледаше към просторния заден двор, отвъд дърветата в края на оградата. Опита се да си го представи, докато Патрик разказваше, как мъжете нахлуват тук, грабват двете момчета, изчезват през двора.

— Тогава един ден — каза Патрик — всичко се промени.

Гласът му беше по-неуверен, думите звучаха странно и накъсано.

— Доведоха някакви мъже — каза Патрик. — Мен… мен ме насилиха.

Брук не беше помръднала, все още не беше променила изражението си, но сякаш думите на Патрик бяха ускорили процесите на стареене. Нищо в Брук не се беше променило и въпреки това Майрън виждаше, че тя е на ръба.

— Рийс… той беше по-силен от мен. По-смел. Опита се да ме спаси. Опита се… той нямаше да им позволи да му сторят това. Той им се опълчи, госпожо Болдуин. Той им се нахвърли. Заби един молив в окото на единия от мъжете. Хубаво го намушка. И…

Патрик все така не можеше да вдигне поглед от масата, но успя леко да вдигне рамене.

— Те го убиха. Застреляха го в главата. Накараха ме да…

Рамото на Патрик започна да трепери. Майрън видя как една сълза капва на масата.

— Накараха ме да отида с тях до някакво дере.

Равният тон вече го нямаше. Патрик говореше напрегнато, накъсано.

— Накараха ме да гледам…

Майка му го погали по рамото.

— Всичко е наред — прошепна тя. — Аз съм до теб.

— Видях как… бях там… те просто… просто захвърлиха тялото му в онази пропаст. Сякаш беше едно нищо. Сякаш Рийс беше едно нищо…

Брук нададе гърлен стон — един звук, какъвто Майрън никога до този момент не беше чувал.

— Толкова съжалявам, госпожо Болдуин.

И тогава и двамата заплакаха.

* * *

Когато Нанси набързо накара сина си да тръгне към входната врата, Уин й препречи пътя.

— Трябва да разберем повече — каза Уин.

Патрик хлипаше неутешимо.

— Не днес — каза Нанси и избута Уин от пътя си. — Доктор Стентън ме предупреди, че може да му е твърде трудно. Сега знаете истината. Ужасно, ужасно съжалявам.

Тя бързо излезе навън. Уин направи знак с ръка на Майрън и се приближи до Брук. Майрън бързо последва Нанси и Патрик. Когато и тримата излязоха отвън, Майрън извика:

— От колко време знаеш, Нанси?

Тя се извърна към него.

— Моля?

— От колко време знаеш, че Рийс е мъртъв?

— Какво искаш да… Патрик ми каза едва днес сутринта.

Майрън потърка брадичката си.

— Доста странен момент.

Патрик продължаваше да плаче. Сълзите изглеждаха истински и въпреки това сякаш отново нещо не беше както трябва.

— Какво би трябвало да означава това? — попита Нанси.

— Патрик — каза Майрън, като насочи вниманието си към разстроения тийнейджър, — защо се срещна вчера с Тамрин Роджърс в Ню Йорк?

Отговори му Нанси:

— Как това ти влиза в работата?

— Ти си знаела?

— Имаше нужда да излезе малко — каза Нанси.

— Наистина ли? Значи си знаела?

— Разбира се.

— Тогава защо е отишъл с автобуса? Как така не си го закарала ти?

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)