Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 119
Перейти на страницу:

Ръката му хвана бутилката, а погледът му остана все така прикован в далечината.

— Не знам. Може би това, така или иначе, щеше да се случи. Но да, с Нанси се разделихме. Постоянното напомняне за случилото се, за ужаса — а този човек, твоят партньор в живота, всеки ден виждаш лицето й, което връща спомена, нали си го представяш?

— Да.

— Напрежението стана непосилно. В смисъл, ако първоначално всичко е вървяло гладко, може би връзката може да преодолее нещо подобно. Но аз не успях да се справя. Избягах. Известно време живях в чужбина. Но не можах да се отърся и да продължа. Ужасът, образите… започнах да пия. Много. После започнах да посещавам срещи на анонимните алкохолици, състоянието ми се подобри, започвах отново да пия и после пак спирах. Постоянно се въртях в кръг. Едно след друго, едно след друго.

Хънтър вдигна бутилката.

— Познай на коя стъпка съм сега?

Мълчание. Майрън го наруши.

— Знаеше ли за съобщенията между съпругата ти и Чик Болдуин?

Мускулите на лицето му се напрегнаха.

— Кога?

Интересен отговор, каза си Майрън. Той погледна Уин. На Уин също му се струваше интересен.

— Има ли значение?

— Не — каза Хънтър. — Не знам, не ме интересува. А и тя не ми е съпруга.

Майрън се обърна към него.

— Говоря за преди. Преди синът ти да изчезне. Нанси и Чик са били на път да станат любовници. Може и да са го направили, не знам.

Хънтър стисна пушката с ръка. Беше все така вперил поглед напред, но ако гледката му носеше и капчица успокоение, то това не личеше от изражението на лицето му.

— Кой го интересува?

— Знаеше ли?

— Не.

Каза го твърде бързо. Майрън погледна Уин. Уин каза:

— Открих Дебелия Ганди.

Това привлече вниманието на Хънтър.

— В затвора ли е?

— Не.

— Не разбирам.

— Той ми каза, че Рийс е мъртъв.

— Боже мой — каза Хънтър, но изненадата в гласа му звучеше престорено. — Той ли го е убил?

— Не. Никога не е виждал Рийс. Твърди, че Патрик му е казал, че Рийс е мъртъв.

— Какво твърди?

Уин сдържа въздишката си.

— Моля те, не ме карай да се повтарям.

Хънтър поклати глава.

— Чакай да видя дали съм разбрал правилно. Онзи побъркан престъпник, който намушка и едва не уби сина ми… — Хънтър погледна Уин, после Майрън и после отново Уин. — Вие вярвате ли му?

— Вярваме му — каза Уин.

— Хънтър — каза Майрън, — не мислиш ли, че Патрик дължи истината на семейство Болдуин?

— Разбира се. Разбира се, че заслужават да знаят истината.

Сега Хънтър изглеждаше вцепенен.

— Ще се опитам да поговоря с Патрик възможно най-скоро. Ще видя какво ще ми каже.

— Хънтър?

Беше Уин.

— Да?

— Преди да си тръгнем, бих искал да използвам тоалетната.

Хънтър му се усмихна.

— Мислиш, че са вътре?

— Няма как да знам — каза Уин. — Така или иначе, се налага да уринирам.

Никой друг освен Уин не беше способен да употреби думата „уринирам“ по един толкова естествен начин, без да се намира в някоя болница.

— Ползвай някое дърво.

— Аз не ползвам дървета, Хънтър.

— Добре.

Докато той се изправяше, Уин грабна пушката от ръцете му — по начин, който напълно отговаряше на старата поговорка за това колко лесно можеш да вземеш бонбон от малко дете.

— Имам разрешително — каза Хънтър. — Мога да ходя на лов за елени в собствения си имот. Напълно законно е.

Уин погледна Майрън.

— Дали е под достойнството ми да отбележа иронията в това, че един лекар прекарва свободното си време, като убива?

— Определено, да — каза Майрън.

— Ха-ха — каза Хънтър, като се запрепъва към къщата. — Хайде. Върви да, ъъ, уринираш и изчезвай оттук.

Глава 30

Когато се върнаха в колата, Майрън попита:

— Как беше уринирането?

— Страшно забавно. Няма ги вътре. Сам е. Засега.

Майрън знаеше, че това е била целта на плана с „уринирането“ на Уин.

— Тогава защо стискаше онази пушка?

— Може би е ловувал. Имотът си е негов. Има това право. Може би му харесва да го прави.

— Да ловува?

— Да. Седи си отвън в прекрасен ден като този, наслаждава се на гледката, пийва си уиски — и в този момент някой елен минава край него и той го отстрелва.

— Звучи като страхотно преживяване.

— Не съди хората — каза Уин.

— Ти не ловуваш.

— Но и не съдя хората. А ти ядеш месо. Носиш кожени дрехи и обувки. Дори веганите убиват животни, макар и наистина съвсем малко, докато орат полята си. Ръцете на никой от нас не са напълно неопетнени.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)