Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 119
Перейти на страницу:

— Страшно си забавен.

— Напомни ми никога да не си купувам къща край езеро.

Те минаха покрай пикапа и закрачиха нагоре по алеята за автомобили. Горе, в далечината, на една морава с гледка към езерото Чармейн, Хънтър Мур седеше облегнат в дизайнерско дървено кресло. Не се изправи, когато ги видя. Не помаха с ръка, не кимна с глава, нито показа по какъвто и да било начин, че ги е забелязал. Просто остана неподвижен, вперил поглед в хоризонта, към съвършената гледка на езерото Чармейн. От дясната му страна стоеше бутилка уиски.

В скута му имаше ловджийска пушка.

— Здрасти, Хънтър — каза Майрън.

Уин направи няколко крачки встрани, за да се отдалечи от Майрън. Майрън знаеше защо го прави. Не предоставяй на врага две мишени една до друга.

Хънтър му се усмихна. Усмихна се като силно опиянен от алкохол човек.

— Здрасти, Майрън.

Слънчевите лъчи светеха в очите му, затова Хънтър ги заслони с ръка.

— Уин, това ти ли си?

— Да — каза Уин.

— Върнал си се?

— Не.

— А?

— Шегувам се — каза Уин.

— О.

Кикотът на Хънтър накъса всеобятната тишина. Майрън една не подскочи.

— Хубава шегичка, Уин.

Уин се обърна към Майрън. С поглед му каза, че няма от какво да се страхуват. Невъзможно беше Хънтър да вдигне пушката си и да се прицели, преди Уин, който винаги носеше оръжие, да успее да го елиминира като заплаха. Те се приближиха.

— Само погледнете — каза Хънтър с благоговение и протегна ръка някъде към далечината зад тях.

Майрън погледна. Уин — не.

— Невероятно, нали? — каза Хънтър. — Това място…

Той поклати невярващо глава, преди да продължи:

— Сякаш Господ сам го е изрисувал този огромен пейзаж.

— Ако се замислиш — каза Уин, — той наистина го е направил.

— Еха — каза Хънтър, сякаш беше надрусан. Майрън се зачуди дали освен алкохола не е употребил и някакви други вещества. — Това е толкова вярно, човече.

— Къде е Патрик? — попита Майрън.

— Не знам.

Майрън посочи къщата зад гърба му.

— Вътре ли е?

— Не.

— Ами Нанси?

Хънтър поклати глава.

— И тя не.

— Може ли да влезем вътре?

Хънтър продължи да клати глава.

— Няма защо, вътре няма никой. Трябва да ценим прекрасните дни като този. Има още два стола, ако искате да седнете и да се насладите на гледката заедно с мен.

Майрън се възползва от предложението. Столът беше обърнат към езерото, така че Майрън и Хънтър седяха един до друг, като и двамата виждаха по-скоро гледката, а не човека до себе си. Уин остана изправен.

— Наистина трябва да открием Патрик — каза Майрън.

— Обади ли се на Нанси?

— Не отговаря. Къде са те?

Ловджийската пушка все така стоеше в скута на Хънтър. Ръката му бавно се беше приближила към спусъка, почти незабележимо.

— Той има нужда от време, Майрън. Можеш ли да си представиш как са му се отразили последните десет години?

— Можеш ли да си представиш — каза Уин — как се отразява настоящата година на Рийс?

При тези думи Хънтър трепна и затвори очи. Майрън се изкушаваше да грабне пушката, но Уин го погледна и поклати глава. Имаше право. Пушката не представляваше заплаха. Не и докато Уин беше наблизо. Ако му я вземеха, Хънтър щеше да се затвори в себе си и да заеме отбранителна позиция. Нека да я гушка за успокоение.

— Нали помниш Лайънъл? — каза Хънтър. — Доктор Стентън, имам предвид. Твърди, че ако искате Патрик да се отпусне, за да говори с вас, трябва да му дадете време. Искаме да му осигурим спокоен, нормален живот.

— Затова ли Нанси се мести да живее тук?

Той бавно се усмихна.

— Това място винаги ми е носело утеха. Принадлежи на семейството ми от три поколения. На това езеро дядо ми е учил баща ми да лови риба. Баща ми научи мен. Когато Патрик беше малък, аз научих него. Ловяхме слънчевки и пъстърва, и…

Гласът му притихна.

Уин безразлично изгледа Майрън и се направи, че свири на невидима цигулка.

— Осъзнавам колко трудно е било всичко това за теб — каза Майрън.

— Не търся съжаление.

— Не, разбира се.

— Сякаш… — Хънтър така и не откъсна поглед от езерото, дори за миг не погледна към Майрън или Уин. — Сякаш съм живял два живота. Бях един човек — нормален, съвсем обикновен човек — докато не дойде онзи ден. И тогава, пуф, станах напълно различен. Все едно всички преминахме през някакъв научнофантастичен портал и влязохме в един друг свят.

— Всичко се промени — каза Майрън, като се опитваше да го окуражи да продължи.

— Да.

— Развели сте се.

— Това също, да.

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)