Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 119
Перейти на страницу:

— Това е Тамрин Роджърс.

— Точно така, Майрън. Отлично.

Майрън погледна Ема, за да провери дали Спун му се подиграва. Ема сви рамене в стил „такъв си е“.

— А ако погледнеш още по-надолу — Спун отново използва курсора, — ще видиш изписани само малки имена. Предполагам, че това е заради някаква политика на училището, с цел да уважи личното пространство на семействата, но няма как да знам със сигурност. Тамрин е четвъртата на втория ред, отляво надясно… виждаш ли?

Майрън виждаше. Пишеше просто: „Тамрин“.

— Е, и?

— Така си казахме и ние — отговори Спун — първоначално. Всъщност, ами, трябва да призная, че не ме бива особено с дребните подробности. Аз по-скоро гледам на нещата в тяхната цялост, разбираш ли ме?

— Прави се, че те разбирам.

— Ха, добра шега! Ема беше тази, която… Ема, искаш ли ти да му покажеш?

Ема посочи с пръст момчето, което стоеше точно зад Тамрин Роджърс. Майрън смръщи чело и се наведе, за да види по-отблизо.

— Няма нужда да си напъваш очите, Майрън — каза Спун. — Не и на твоята възраст. Мога да увелича снимката.

Спун започна да натиска с курсора върху снимката и тя започна да се уголемява все повече и повече. Качеството на снимката беше добро, беше направена неотдавна, с нелош фотоапарат, но колкото повече натискаше по екрана, пикселите толкова повече се размазваха. Спун спря. Майрън отново започна да се взира.

— Значи, според вас…? — започна Майрън.

— Не знаем — каза Спун.

— Аз знам — каза Ема.

Майрън потърси името на момчето и го прочете на глас:

— Пол.

Момчето на снимката беше с дълга, вълниста руса коса — като типично момче от скъпо частно училище, което се опитва да заяви независимостта си. Косата на Патрик Мур беше съвсем къса и тъмна. Изглеждаше, че „Пол“ от снимката е със сини очи. Очите на Патрик Мур бяха кафяви. Носовете им също се различаваха. Този на Пол сякаш беше по-малък, може би с по-различна форма.

И въпреки това…

Майрън не би го забелязал, не и без чужда помощ, но сега, колкото повече се вглеждаше…

— Знам какво си мислиш — каза Ема. — И вероятно бих се съгласила с теб. Тийнейджърите си приличат. Всички знаем това. Вероятно и аз самата не бих се замислила, но това училище е малко. Учениците на тази възраст са само в един клас и са общо двайсет и три. Патрик Мур излиза от къщи и се среща с Тамрин Роджърс. Защо? Бил е самотен. Ние също видяхме това, когато му бяхме на гости.

Мики кимна в знак на съгласие.

— Съвпадението е твърде голямо, Майрън. В смисъл, отрежи косата. Смени цвета на очите с някакви контактни лещи. Може би някаква пластична операция на лицето, не знам. Но когато Ема ми го показа и аз се загледах, първоначално не го видях, но после…

Мики посочи лицето на екрана.

— Мисля, че съученикът на Тамрин, Пол, сега нарича себе си Патрик Мур.

* * *

Майрън отиде на бегом до колата. Взе телефона си и се обади на Есперанца.

— Трябва да разберем колкото се може повече за някакво хлапе Пол, което е учило в „Сен Жак“ в Швейцария, недалеч от Женева. Най-важно е фамилното му име. Родители, каквото и да е.

— Няма да стане бързо — каза Есперанца. — Училището е затворено, в чужбина е, нямаме връзки в Швейцария, а и освен това, доколкото си представям, подобно място би било дяволски дискретно.

Есперанца, разбира се, имаше право.

— Просто направи всичко по силите си. Спун ще ти изпрати снимката по имейла.

— Получих имейла му още преди да се обадиш — каза Есперанца. — Знаеш ли, че най-използваната парола за електронна поща е „123456“?

— Да, това звучи като Спун.

— В момента гледам двете снимки — тази на Пол и тази на Патрик от интервюто. Ако се вгледам хубаво, ами да, мога да видя приликата, но на теб би ли ти хрумнало, че Пол и Патрик са едно и също момче?

— Не — каза Майрън. — Но това може би не е най-важното.

— А, да, открих учителя от пети клас. Онзи, който е преподавал на Кларк и Франческа.

— Господин Диксън?

— Роб Диксън, да.

— Къде се намира?

— Все още преподава на петокласници в началното училище „Колинс“. Уговорих да се срещнете днес в кабинета му, в седем и половина.

— Как успя да го уредиш?

— Казах му, че си чул колко невероятен учител е и че искаш да напишеш книга за преживяванията си.

— Какви преживявания?

— Не уточних. Господин Диксън е гледал документалния филм за теб. Славата на знаменитостите от кабеларката, бебчо. Отваря врати.

Когато разговорът приключи, Майрън се обади на Уин и му каза какво е научил.

— Значи момчето е самозванец — каза Уин.

— Не знам. Все още е възможно да са двама тийнейджъри, които просто си приличат.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)