Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 119
Перейти на страницу:

На вратата беше закачена лъвска глава, с която да почука, но още преди Майрън да протегне ръка към нея, Анджелика Уайът отвори вратата. Тя му се усмихна топло и каза:

— Здрасти, Майрън.

— Здрасти, Анджелика.

Макар да я познаваше от години и дори известно време да беше работил като неин телохранител, на Майрън му трябваха няколко секунди, за да успее да погледне на Анджелика Уайът като обикновен човек, а не като на някой плакат или далечен образ на големия екран. Какво ли е, чудеше се често Майрън, да си толкова красив и известен, че хората, а може би дори и близките ти, никога да не могат да се отърсят от опиянението, което буди една филмова звезда.

Знаменитото лице се наведе напред и го целуна по бузата.

— Чух, че ще се жениш — каза му майката на Ема.

— Аха.

Преди петнайсет години, когато Анджелика Уайът беше родила дъщеря си, жълтата преса беше раздула ужасно случката и папараците ги бяха следили постоянно, готови да ги щракнат с огромните си обективи всеки път, щом излязат от дома си в Лос Анджелис, и бяха настоявали да узнаят кой е бащата на дъщеря й. Заглавията тръбяха неща от рода на „ШОКИРАЩАТА ТАЙНА ЗА БЕБЕТО НА АНДЖЕЛИКА УАЙЪТ“ или „ЗНАЕМ КОЙ Е ТАТКОТО“, а после си измисляха разни истории с някои от екранните й партньори, някой арабски султан или дори, веднъж, един бивш премиер на Великобритания.

Прекомерното внимание се оказа непосилно за дъщеричката й. Момичето дори започна да сънува кошмари. Анджелика Уайът стигна дотам, да прекъсне филмовата си кариера за две години и да избяга с детето във Франция, но това доведе до още повече слухове и проблеми, най-основният от които беше, че на Анджелика Уайът й липсваше работата в киното. Тя беше нейното призвание.

Тогава какво да направи?

Анджелика Уайът тайно се завърна в Съединените щати и се сдоби с този уединен имот в Ню Джързи. Тя записа дъщеря си в държавното училище, под псевдонима Емма Бомонт, като в крайна сметка всички започнаха да я наричат на галено Ема. Бабата и дядото на Ема се грижеха за нея, когато Анджелика имаше снимки.

Никой не знаеше самоличността на бащата — с изключение, разбира се, на Анджелика.

Нито дори Ема.

— Много се радвам за теб — каза му Анджелика Уайът.

— Благодаря. Ти как си?

— Добре. Утре заминавам на снимки в Атланта. Надявах се, че Ема ще дойде с мен, но тя, ъъ, сякаш в момента се занимава с друго.

— Имаш предвид с Мики?

— Ами да.

— Добри деца са.

— Това е първото й гадже — каза Анджелика.

— Ще се отнася добре с нея.

— Знам, но малкото ми момиченце… твърде клиширано ли ще е, ако кажа, че порастват твърде бързо?

— Клишетата са такива, защото отразяват истината.

— Сърцето ми се къса — каза Анджелика и се усмихна. — Всички са в подземието. Знаеш ли как да стигнеш долу?

Той кимна.

— Благодаря.

Филмови плакати с образа на Анджелика Уайът се редяха покрай стълбището, което водеше към подземието. Ема ги беше закачила, въпреки негодуването на майка й. Подземието, както й обясни Ема, беше единственото място, където не искаше да крие нищо, свързано със самоличността си. Майрън смяташе, че това звучи смислено.

Тримата тийнейджъри — Мики, Ема и Спун — се бяха изтегнали върху три огромни, скъпи и разплути кресла, тип „барбарон“. И тримата бясно пишеха нещо на лаптопите си.

— Здравейте — каза им Майрън.

И тримата казаха: „Здрасти“, без да вдигат поглед.

Ема първа затвори лаптопа си и стана. Днес беше облечена с къс ръкав и Майрън можа да разгледа внушителните й татуировки. В началото татуировките тревожеха Майрън. Макар в днешно време да са толкова често срещани, Ема беше едва втора година в гимназията. Мики му беше обяснил, че татуировките й са временни, че някакъв художник на татуировки на име Агент експериментирал с различни техники, и че след няколко седмици щели да избледнеят от само себе си.

Мики каза:

— Ей, Спун?

— Дай ми секунда да подредя придобитата информация — каза Спун. — Поговорете си малко.

Ема и Мики отидоха при Майрън. Той беше умувал дали да ги забърква в нещо подобно — вече бяха преживели твърде много за възрастта си, — но както Мики сам каза, това беше тяхната стихия.

Майрън си спомни нещо.

— Есперанца каза, че си искал да се срещнеш с нея.

— По-скоро ставаше дума за мен — каза Ема.

— И за двама ни — каза Мики. — Говорихме и с Голямата Синди.

— За какво?

Мики и Ема се спогледаха. Ема каза:

— За Малката Покахонтас и за Вожда-Майка.

— Какво за тях?

— Може би преди време номерът им е бил забавен — каза Ема. — Но вече не е.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)