Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 119
Перейти на страницу:

— Мислех, че е във Финландия — каза тихо Майрън на Уин, докато Зора се приближаваше.

— Току-що кацна в Нюарк — каза Уин.

— Дълъг полет — каза Зора. — Зора нямаше време да се освежи. Сигурно изглеждам ужасно.

Майрън нямаше никакво намерение да отговаря на това. Той се изправи и прегърна Зора. От него се носеше ароматът на одеколона на някой стюард.

— Колко време мина? — попита Зора.

— Твърде много — каза Майрън. Или може би не достатъчно.

— Зора се радва да те види.

— Аз също — каза Майрън. После, когато си спомни целта на срещата, той попита:

— И така, какво научи за Вада Лина?

— Новото й име е София Лемпо.

— Откри ли я?

— Работи във верига за бързо хранене, сладурче. В едно градче до Хелзинки. Как казвате — насред нищото. И аз отидох там. Но шефът й каза, че от три дни не е идвала на работа. Това разтревожи Зора. И аз се разрових малко. Нямаше я и вкъщи. Свързах се по телефона с някои хора. Сещаш се. Стари познати. Те могат да открият всичко.

— И откри ли я? — попита Майрън.

Зора се усмихна. Усмивката му не беше красива.

— Много скоро, сладурче.

— Не разбирам.

— Вчера София Лемпо се е качила на самолета от Хелзинки до Нюарк. Тя е тук, сладурче. Вада Лина — или София Лемпо — се е върнала.

* * *

— Нека започнем с най-очевидния въпрос — каза Майрън, когато двамата с Уин се качиха обратно в колата. — Защо бавачката на разменни начала би се върнала в Съединените щати?

— Какво си казахме още в самото начало?

— Че нещо не е наред — каза Майрън. — Че нещо ни убягва.

— Каквото и да е това „нещо“ — каза Уин, — то ни убягва от десет години. Убягва ни още откакто момчетата изчезнаха.

— И какво следва? — попита Майрън.

— Ти решаваш.

Майрън взе последния завой по пътя към дома на семейство Болдуин.

— Трябва да разкажем на Брук какво ни каза Дебелия Ганди. Нямаме право да я лишаваме от тази информация. Също така трябва да й кажем, че бавачката се е върнала.

— Доста неща — каза Уин.

— Прекалено ли е?

— Не — каза Уин. — Брук може да се справи с повече, отколкото можеш да си представиш.

Когато спряха на алеята пред къщата, входната врата се отвори. Излезе Брук. Тя се приближи до вратата откъм страната на Уин и дълго прегръща своя братовчед. Уин не беше човек на дългите прегръдки, но този път не се отдръпна. Брук сложи глава на рамото на Уин. Никой от тях не заплака. Никой от тях не се разстрои или нещо подобно. Нито помръднаха, нито наместиха ръцете си, нито придърпаха другия по-близо до себе си. Просто постояха малко, без да помръдват.

— Радвам се, че се върна — каза Брук.

— Аз също.

Когато се отдръпнаха един от друг, Брук се обърна и забеляза изражението на Майрън.

— Новините не са добри, нали?

— Нищо не е сигурно — каза Уин.

— Но не са добри.

— Не — каза Уин, — не са добри.

Тъкмо щяха да влязат в къщата, когато по алеята се приближи още един автомобил. Майрън разпозна колата марка „Лексъс“ от гаража на Нанси Мур. Всички стояха и чакаха колата да спре. Шофьорската врата се отвори. Излезе Нанси Мур. Вратата от другата страна се отвори.

Излезе Патрик Мур.

Когато видя лицата им, Брук се вцепени. После тихо каза:

— Това също не са добри новини.

Глава 31

Отново бяха в кухнята — на мястото, където беше започнало всичко.

Патрик, Нанси и Брук седяха около кухненската маса. Майрън и Уин стояха встрани, достатъчно близо, за да чуват всичко, но без да им пречат. Патрик седеше с гръб към големите стъклени врати — умишлено, предположи Майрън. Майка му седеше до него и го държеше за ръка. Брук седеше срещу него, в очакване.

Патрик погледна майка си. Тя му кимна да започне. Патрик впери поглед в масата пред себе си. Косата му беше подстригана късо, почти обръсната. Той потърка главата си за кратко, после отпусна ръцете си върху масата.

— Рийс е мъртъв, госпожо Болдуин.

Майрън погледна към Брук. Тя се беше подготвила за това. Не показваше почти никаква емоция. Майрън се обърна към Уин. Лицето му беше безизразно, точно като на братовчедка му.

— Умря много отдавна — каза Патрик.

Гласът на Брук остана спокоен:

— Как?

Патрик не вдигна глава. Беше сключил ръце на масата пред себе си. Майка му беше поставила ръка на ръката му, над китката.

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)