Дом [bg]

Колите профучават над главите им, в неведение за случващото се под тях. Намираме се в района на гара „Кинг Крос“, по-голямата част от която беше „освежена“ през последните десет години с музеи и библиотеки, линия на „Евростар“ и дори с табела „Перон 9 ¾“, където Хари Потър се е качил на влака за „Хогуортс“. Повечето от така наречените „съмнителни субекти“ са изоставили тукашните опасни сделки лице в лице, в полза на относително безопасната онлайн търговия — почти заличила нуждата от рискованите крайпътни секс услуги, поредната благоприятна последица от интернет — но ако буквално или преносно отидете от другата страна, встрани от онези лъскави, нови кули, там все още има няколко местенца, където долнопробните субекти си живеят доста нагъсто.

Точно там откривам изчезналото момче.

Част от мен — безразсъдната, която гледам да усмирявам — иска да се втурне през улицата и да грабне момчето. Сега би бил, ако това наистина е Патрик, а не съм сгрешил и не е някой, който само прилича на него, на шестнайсет години. От това разстояние изглежда на толкова. Десет години по-рано — можете сами да пресметнете колко малък е бил, — сред тънещото в благоденствие население на Алпайн, Патрик е бил с Рийс, сина на братовчед ми, на „среща с другарче“, както държат да се изразяват.

Това, разбира се, е моята дилема.

Ако грабна Патрик сега, ако просто изтичам отсреща и го отведа със себе си, какво ще се случи с Рийс? Пред погледа ми е едно от изчезналите момчета, но аз съм дошъл, за да спася и двете. Това означава да бъда предпазлив. Без резки движения. Трябва да проявя търпение. Каквото и да се е случило преди десет години, каквато и извратена жестокост на човечеството (не вярвам особено в жестокостта на съдбата, при положение че виновникът обикновено се оказва някое човешко същество) да е изтръгнала това момче от изобилието в луксозния му дом с дебели стени от камък и го е захвърлило сред вонята под този надлез, моята тревога точно сега е, че ако направя едно грешно движение, може едното или и двете момчета да изчезнат отново, този път завинаги.

Ще трябва да почакам Рийс да се появи. Ще изчакам Рийс и после ще прибера двете момчета и ще ги заведа вкъщи.

Вероятно сте си задали два въпроса.

Първият: Защо съм толкова уверен, че щом видя момчетата, ще успея да ги прибера и двамата? Да предположим, може би ще си кажете, че на момчетата са им промили мозъците и окажат съпротива? Да предположим, че похитителите или онези, които държат ключа към свободата им, са многобройни, склонни към насилие и непоколебими?

На вас ще отговоря: не се тревожете за това.

Вторият въпрос, който много повече ме занимава в момента: ами ако Рийс не се появи?

Не може да се каже, че съм от типа „после ще му мисля“, затова подготвям и резервен план, който включва по-обстойно разузнаване на района и предпазливо проследяване на Патрик от разстояние. Внимателно обмислям как може да се случи това, ако нещо се обърка.