Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 119
Перейти на страницу:

— Това не ти влиза в работата.

— Той се срещна с Тамрин Роджърс. Видях ги заедно.

— Следил си сина ми?

— Аха.

Нанси сложи ръце на бедрата си в опит да изглежда ядосана, но стойката й беше някак престорена.

— С какво право? — тросна се тя. — Излязъл е сам, заговорил се е с момиче на неговата възраст. Не търси нещо, което го няма.

— Хмм — каза Майрън. Той тръгна към тях. — Историята ти съвпада с нейната.

— И?

— Дори възмущението, че съм ги проследил, е същото. Тамрин Роджърс се изрази почти по същия начин.

— Следил си сина ми. Имам право да се ядосам.

— Това синът ти ли е?

Патрик спря да плаче, почти изведнъж.

— За какво говорите?

Майрън опита да се вгледа в очите на момчето, но то отново стоеше с наведена глава.

— Сякаш вие двамата винаги сте с една крачка пред нас, нали, Патрик?

Той не отговори, не вдигна поглед.

— Говорих с Тамрин Роджърс за всичко това. Изведнъж вие повтаряте всичко, което каза и тя. Уин и аз казахме на баща ти как Дебелия Ганди е казал, че Рийс е мъртъв. Изведнъж ти се чувстваш достатъчно добре да говориш за това с госпожа Болдуин.

Нанси отключи вратата на автомобила с дистанционното.

— Да не си се побъркал?

Майрън се наведе, в опит да накара Патрик да го погледне в очите.

— Ти наистина ли си Патрик Мур?

Без предупреждение момчето замахна с юмрук към лицето на Майрън. Тъй като беше наведен, Майрън не беше особено стабилен, но все пак към него замахваше просто един неопитен тийнейджър. Майрън просто трябваше леко да приклекне — съвсем малко, без дори да загуби равновесие — и да остави юмрукът да профучи над главата му.

Инстинктът за оцеляване и обучението му надделяха, в резултат на което пред него стояха многобройни възможности за контраатака. Най-очевидният беше да изчака само още една стотна от секундата. След замахването с юмрук тийнейджърът щеше да остане напълно незащитен. Майрън стоеше с присвити колене. Можеше да го фрасне в гърлото, в носа, в слабините.

Но той не би направил подобно нещо.

Вместо това остана в отбранителна позиция и зачака да види какво ще направи момчето. Патрик използва инерцията от замахването си, извърна се и побягна с всички сили. Майрън беше на път да го подгони, но Нанси започна да блъска с юмруци по гърба му.

— Остави сина ми на мира! Какво ти става, по дяволите? Да не си полудял?

Майрън остави ударите да се сипят по гърба му. Изправи се и видя как Патрик се изгубва нагоре по алеята и после надолу по улицата. Нанси изтича до колата си и отвори вратата.

— Моля те — примоли се тя, като се пъхна в колата и включи на задна скорост. — Моля те, остави сина ми на мира.

* * *

Майрън щеше да влезе обратно в къщата, когато телефонът му иззвъня. Обаждаше се племенникът му, Мики.

— Научихме нещо за Тамрин Роджърс — каза Мики. — Ще искаш да го видиш.

— Къде се намираш?

— В къщата на Ема.

— Идвам.

Уин остана с Брук. Беше започнал да й разказва за скорошните открития, най-необичайното от които беше завръщането на някогашната й бавачка Вада Лина, понастоящем позната като София Лемпо.

— Защо се е върнала Вада? — беше попитала Брук. — Не разбирам.

Те също.

Два каменни лъва пазеха алеята, която водеше към имението, където Ема живееше със своята майка, баба и дядо. Портата беше затворена. Майрън подаде глава навън. Пазачът го разпозна и натисна копчето. Портата проскърца и се отвори.

Когато Майрън беше малък, имението беше собственост на известен мафиот, някакъв бос или дон, или както там наричат главатарите в мафията. Носеха се слухове, че имението разполага с пещ, в която мафиотът кремира труповете на жертвите си. Когато впоследствие продадоха къщата, навътре в имението, някъде зад басейна, наистина откриха пещ. До ден-днешен никой не знаеше дали я е използвал, за да устройва барбекюта, или наистина беше правил така, както се твърдеше в слуховете.

Жилището беше огромно, величествено и мрачно. Изглеждаше така, сякаш някой беше слял в едно средновековна крепост и замъка на Дисни. Имението беше просторно и вероятно — което съответно беше привлякло и настоящите собственици — най-уединеното в района. Разполагаха с площадка за хеликоптер и можеха да си тръгват и да се прибират незабелязано. По документи собственик на имота беше някаква корпорация, с цел да се скрие самоличността на истинския собственик. Само допреди няколко месеца дори най-близките приятели на Ема нямаха представа, че тя живее там, нито защо го пази в тайна.

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)