Дом [bg]

Автор: Кобен Харлан
Серия: Майрън Болитар #11
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0327-8
Переводчик: Богдан Русев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.

Перейти на страницу:

— Всичко това е просто кич — каза Майрън. — Нямат нищо лошо предвид. Просто носталгия към миналото.

— Есперанца каза същото — отговори Ема.

— Времената се менят, Майрън — добави Мики.

— Просто й предложихме да се свърже с един наш приятел от племето навахо.

— И как мина? — попита Майрън.

— Не знам. Все още не са се срещнали.

Спун каза:

— Готово.

После започна да маха към Майрън.

— Ела насам, виж това.

Спун остана в своето огромно, разплуто кресло. Майрън се наведе, контузеното му коляно леко изпука и той се сгромоляса до него. Спун побутна очилата си и посочи към екрана.

— Тамрин Роджърс — започна той — няма почти никакво присъствие в социалните мрежи. Притежава регистрация във Фейсбук, както и в Снапчат, но почти не ги използва. Всеки път когато реши да публикува нещо, тя го прави с настройки на поверителността, така че да бъде видимо само за личните й контакти. Предполагаме, че е заради баща й, който е богат управител на инвестиционен фонд. Семейството държи на личното си пространство. Дотук следиш ли ми мисълта?

Майрън се намести на огромното кресло. Беше му трудно да се настани удобно.

— Следя.

— Знаем, че е на стаж за лятото в телевизионната компания. Знаем, че е на шестнайсет години. Знаем, че учи в елитно училище с пълен пансион в Швейцария, което се казва „Сен Жак“.

Спун погледна Майрън.

— Знаеш ли, че в Швейцария е незаконно да си гледаш само едно морско свинче?

Ема каза:

— Спун.

— Не знаех — каза Майрън.

— Трябва да бъдат по двойки — обясни Спун. — Разбираш ли, морските свинчета са социални животни, затова би било проява на жестокост да отглеждаш само едно. Или поне така мислят швейцарците.

Ема отново каза:

— Спун.

— Да, съжалявам. Както и да е, единствената снимка на Тамрин Роджърс, която успяхме да открием, е снимката в профила й във Фейсбук. Затова взех въпросната снимка и използвах програма, която да открие други подобни снимки. Не открих нищо. Разбира се, в това няма нищо изненадващо. Подобни програми откриват само снимки като зададената. Защо някой друг би ползвал нейната снимка за собствения си профил? Все още ли ми следиш мисълта?

— Все още — каза Майрън.

— Затова реших да направя нещо по-различно. Открих една програма, все още в етап на разработване, която използва алгоритъм за разпознаване на човешки лица и търси в базите данни на няколко различни социални платформи. Може би си срещал подобна технология във Фейсбук.

— Не ползвам Фейсбук.

— Какво не правиш?

Майрън сви рамене.

— Но всички стари хора използват Фейсбук — възрази Спун.

Ема каза:

— Спун.

— Да, добре, нека тогава ти обясня. Да кажем, че публикуваш във Фейсбук снимка на теб и няколко твои приятели. Фейсбук използва нов интелигентен софтуер на име ДийпФейс, който автоматично регистрира всички лица на снимката.

— Което означава? — каза Майрън.

— Което означава, че може да разпознае твоите приятели. Затова, като публикуваш снимката, изведнъж Фейсбук огражда едно от лицата им и те пита: „Искаш ли да отбележиш на снимката Джон Смит?“.

— Сериозно?

— Да.

— Вече и това ли могат да правят?

— Да, могат.

Майрън поклати глава, доволен от собствената си наивност.

— Забележи — продължи Спун, — че казвам „регистриране на лица“. Това е технология, която разпознава, когато на две снимки присъства един и същи човек, за разлика от познатата технология за разпознаване на лица, която има за цел да свърже снимката на даден човек с името му. Има огромна разлика. Затова пуснах профилната снимка на Тамрин Роджърс през тази все още разработваща се програма — в смисъл, че все още не е напълно завършена, — за да проверя какво ще покаже. Ох!

Спун се плесна по челото.

— За малко да забравя. Първо опитах със снимката на Патрик Мур. Успях да изрежа малко изображение от телевизионното му интервю. Казах си, еха, може би някой някъде го е снимал. Може би ще успея да открия нещо за него, а оттам и за Рийс.

— И?

— Нищо. Нито едно съвпадение. Освен… ами, нека ти покажа.

Той натисна полето на мишката на лаптопа си. На екрана се появи групова снимка, с около двайсет-двайсет и пет тийнейджъри. Под нея беше изписано „ВТОРИ ГИМНАЗИАЛЕН КУРС“, както и имената на учениците.

— Снимката изскочи от училищен архивен уебсайт, в който фигурират всички, посещавали „Сен Жак“. Ако се загледаш ето тук — той остави курсора да посочи вместо него, — ами, разпознаваш ли тази млада дама?

Майрън я разпозна.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?