V. [bg]

VIII

Най-новият виц сред италианските шпионски кръгове бе за един англичанин, който слагал рога на своя италиански приятел. Веднъж съпругът се върнал у дома и заварил прелюбодейците на местопрестъплението, в леглото. Вбесен, той извадил пистолет, за да отмъсти, но англичанинът вдигнал предупредително ръка. „Слушай, стари приятелю — надменно казал той. — Нали няма да всяваме раздор сред нашите редици? Помисли само как ще се отрази това на Четворния Съюз.“203

Авторът на тази притча бе Феранте, голям любител на абсента и унищожител на девствености. Той опитваше да си пусне брада. Мразеше политиката. Както хиляди други млади флорентинци, Феранте вярваше, че е неомакиавелист. Бе предпазлив и убеден само в две неща: (а) представителите на чуждите дипломатически служби в Италия са непоправимо корумпирани и тъпи, и (б) някой трябва да убие Умберто I204. От година и половина Феранте бе зает с венецуелския проблем и не виждаше никакъв изход от него, освен самоубийството.

Тази вечер Феранте обикаляше с малък калмар в ръка из щаба на тайната полиция, търсеше къде да го изпържи. Току-що го бе купил на пазара, за вечеря. Центърът на шпионската дейност във Флоренция бе на втория етаж на една фабрика, произвеждаща музикални инструменти за поклонниците на Ренесанса и Средновековието. Формално управител бе австриецът Фогт, който денем усърдно сглобяваше ребеки, шоуми и теорби205, а нощем шпионираше. В законната или делничната част от своя живот, той бе ангажирал като помагачи: негъра Гаскойн, който от време на време водеше приятели да изпробват инструментите; и собствената си майка, неописуемо стара и тлъста жена, обсебена от илюзията, че на младини е имала любов с Палестрина206. Тя непрекъснато досаждаше на посетителите със своите нежни спомени за „Джованино“, които включваха предимно цветисти описания на сексуалните екстравагантности на композитора. Дали тези двамата бяха замесени в шпионската дейност на Фогт, не знаеше никой, дори и Феранте, който считаше за свой дълг шпионирането на колегите и на всеки друг подходящ за целта обект. Все пак на Фогт, като представител на австрийската нация, вероятно би могло да му се признае известно благоразумие, дискретност и предпазливост. Феранте не вярваше в споразуменията, смяташе ги за временни и в повечето случаи нелепи. Но бе убеден, че щом веднъж сключиш съюз, на първо място трябва да съблюдаваш неговите правила, докато ти е изгодно. Значи, от 1882 година насам207, немците и австрийците бяха временно приемливи. Но англичаните определено не бяха. Което бе породило вица за измамения съпруг. Феранте не виждаше основания за сътрудничество с Лондон по венецуелския въпрос. Подозираше, че това е британски заговор, с цел забиването на клин в Тройния Съюз и разединяването на британските врагове, тъй че, когато настъпи удобен момент, Англия лесно да срази поотделно с всеки от тях.