V. [bg]

— Digame213 — викна Борачо.

— Лъвът и лисицата — дойде отговорът.

Борачо отключи вратата и едва не бе съборен от якия метис Тито, който си изкарваше прехраната с продажба на порнографски снимки на войниците от Четвърти Армейски Корпус. Той изглеждаше ужасно възбуден.

— Ще тръгнат, тази нощ, половин батальон, имат пушки с щикове… — задърдори Тито.

— Какво ли пък е това, за Бога? — изръмжа Борачо. — Да не би Италия да е обявила война? Que pasa?214

— Консулството. Венецуелското консулство. Ще го охраняват. Те ни очакват. Някой е предал Синовете на Макиавели.

— Успокой се — посъветва го Борачо. — Може би най-после е настъпил моментът, който Гаучото ни обещаваше. Значи той сигурно ще дойде скоро. Бързо. Вдигни хората под тревога. Да бъдат нащрек. Изпрати в града куриер, да намери Куернакаброн. Той вероятно ще бъде в бирарията.

Тито отдаде чест, завъртя се, изтича бързо до вратата, отключи я. Нещо му хрумна.

— Може би… може би самият Гаучо е предателят — промърмори той и отвори вратата.

На прага стоеше Гаучото, кръвнишки намръщен. Тито зяпна. Без да каже дума, Гаучото стовари юмрук върху главата на метиса. Тито политна и с трясък рухна на пода.

— Идиот — процеди Гаучото. — Какво е станало? Май всички са полудели.

Борачо му разказа за войската.

— Bravissimo215 — Гаучото потърка ръце. — Голяма акция. А ние все още нямаме вести от Каракас. Но нищо. Тази вечер започваме. Вдигни под тревога войниците. Трябва да бъдем там в полунощ.

— Няма много време, comendatore.

— Ще бъдем там в полунощ. Vada.216

— Si, commendtore — Борачо отдаде чест и излезе, внимателно прескачайки пътьом Тито.

Гаучото пое дълбоко дъх, скръсти ръце, разпери ги широко, отново ги скръсти.

— И така — извика той на празния склад. — Във Флоренция още веднъж настъпи нощта на лъва и лисицата!