V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Например случаят с младия англичанин: Годолфин, с псевдоним Гадрулфи. Италианците твърдяха, че след едночасов разпит не успели да изтръгнат нищо от него за баща му, флотския офицер. Обаче, когато най-после доведоха младежа в Британското консулство, първото нещо, което направи той, бе да поиска помощ от Стенсъл, за да открие стария Годолфин. Бе проявил готовност да отговаря на всички въпроси за Вийсю (въпреки че, общо взето, само бе потвърдил вече притежаваната от Външно министерство информация); доброволно бе споменал за срещата в десет часа в Шайсфогъл; изобщо бе демонстрирал искреното безпокойство и объркване, типично за всеки английски турист, сблъскал се със събитие, което не е описано в неговия пътеводител „Бедекер“ или е извън компетенциите на агенцията „Томас Кук & Сие“. А това просто не съвпадаше с представата, която си бе създал Стенсъл за бащата и сина, като за хитри професионалисти. Техните работодатели, които и да са (Шайсфогъл е немска бирария и това вероятно е знаменателно, особено ако бъде свързано с Италия, като членка на Dreibund194), не биха насърчавали подобна наивност. Тази операция е твърде значителна, твърде сериозна, за да бъде провеждана от хора, които не са най-добрите специалисти в бранша.
Отделът водеше досие на стария Годолфин от 1884 година, когато проучвателната експедиция била почти напълно унищожена. В него названието Вийсю се срещаше само веднъж, в таен меморандум до министъра на отбраната, представляващ резюме от показанията на Годолфин. Но преди седмица италианското посолство в Лондон бе препратило копие от една телеграма, която цензорът от Флоренция, информирайки своевременно държавната полиция, бе пуснал да мине свободно. От италианското посолство не бяха приложили никакво обяснение, освен небрежно надраскана върху копието бележка: „Това може да ви заинтересува. Сътрудничеството ни е взаимноизгодно.“ Подписана от италианския посланик. Виждайки, че досието за Вийсю е възобновено, началникът на Стенсъл наредил на оперативните работници в Довил и Флоренция да наблюдават внимателно бащата и сина. Започнали да отправят запитвания в Географското дружество. Тъй като оригиналът неизвестно как бе изчезнал, млади изследователи захванаха да сглобяват текста на Годолфиновите показания от времето на събитията, провеждайки беседи с всички налични членове на първоначалната анкетна комисия. Началникът бе озадачен от нешифрованата телеграма; но това само бе затвърдило убеждението на Стенсъл, че Отделът се е сблъскал с двама ветерани. Според него такава арогантност и самоувереност дразнеше и предизвикваше омраза, но същевременно и силно възхищение. Само един истински спортсмен може да си позволи безразсъдния жест да не използува шифър.
Вратата проскърца колебливо.
— Господин Стенсъл.
— Да, Мофит. Направи ли каквото ти наредих?
— Те са заедно. Не е моя работа да питам защо, нали?
— Браво. Остави ги около час заедно. После ще освободим младия Гадрулфи. Кажи му, че всъщност няма за какво да го задържаме, съжаляваме за безпокойството, до скоро виждане, a rivederci195. Ти знаеш.
— И след това ще го проследим. Играта започва, ха, ха.
— О, той ще тръгне към Шайсфогъл. Посъветвахме го да отиде на срещата и независимо дали е честен или не, той ще се види със стария. Поне ако играе своята игра така, както ние смятаме, че я играе.
— А Гаучото?
— Дай му един час. После, ако иска да избяга, остави го.
— Това е рисковано, господин Стенсъл.
— Достатъчно, Мофит. Връщай се в агитката.
— Ти-ри-ри-бум-ди-да — подхвана Мофит и излезе с танцова стъпка.
Стенсъл въздъхна, приведе се напред и поднови играта със стреличките. След минута, второ попадение, на пет сантиметра от първото, преобрази министъра в козел с несиметрично разположени рога. Стенсъл проскърца със зъби.
— Когато момичето дойде, този дърт копелдак вече ще прилича на таралеж — промърмори той.
През две килии вилнееше шумна игра „познай колко пръста“. Отвън, някъде зад прозореца, момиче пееше за своя любим, загинал в далечни земи, защитавайки родината.
— Тя сигурно пее за туристите — мрачно възропта Гаучото. — Никой вече не пее във Флоренция. И никой не е пял. Освен понякога венесуелските приятели, знаеш, разправих ти за тях. Но те пеят маршове, които укрепват духа.
— Може би вече няма да имаш венесуелски приятели — отбеляза Евън, застанал до вратата на килията, с опряно в решетките чело. — Сигурно са ги обградили до един и изблъскали в морето.
194
Dreibund (нем.) — Тройният съюз (Германия, Италия и Австро-Унгария), сключен в 1882 г. и просъществувал до 1914 г., когато Италия отказва да се включи в І Световна война на страната на Австро-Унгария и Германия.
195
a rivederci (итал.) — до нови срещи.