![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво има, приятелю? — попита синьор Мантиса.
— Помниш ли, веднъж ти разправих за едно място, Вийсю? — започна Годолфин. На сина си, на разследващата Комисия или на Виктория преди няколко часа, той не го бе описал по същия начин. Когато разказваше на Раф, сякаш сравняваше с друг морски вълк своите впечатления за пристанищен град, който и двамата бяха посещавали.
— Пак ли това! — със съчувствена гримаса въздъхна синьор Мантиса.
— Сега си зает. Ще ти разкажа по-късно.
— Не, не е нещо важно. Просто една работа с див рожков.
— Нямам друго дърво — промърмори цветарят Гадрулфи. — От половин час все това му повтарям.
— Опъва се — заплашително изсъска Чезаре. — Иска двеста и петдесет лири.
— За какво надхитряване със закона е нужен този див рожков? — усмихнат попита Годолфин.
Синьор Мантиса без колебание му разясни положението.
— А сега ни трябва второ дърво, което ще оставим, за да го намерят полицаите.
— Значи тази нощ напускаш Флоренция — подсвирна Годолфин.
— Така или иначе, да. С речния шлеп, в полунощ.
— А ще се намери ли място за още един човек?
— Приятелю. — Синьор Мантиса го стисна за бицепсите. — За тебе ли? — Годолфин кимна. — Имаш неприятности. Ще се намери, естествено. Нямаше нужда да питаш. Ако бе дошъл с мен, дори без да казваш нито дума, щях да заколя капитана на шлепа, още щом отвори уста да протестира.
Годолфин с усмивка помисли, че едва сега, за първи път от няколко седмици, започваше малко да се успокоява.
— Нека аз да дам допълнителните петдесет лири — предложи той.
— Не. Не мога да позволя такова…
— Глупости. Къде е този рожков?
Цветарят мигновено прибра парите, отиде тромаво до ъгъла и издърпа иззад гъсталака от папрати едно буре, от което стърчеше дивият рожков.
— Тримата ще можем да го занесем — изломоти Чезаре. — Но къде?
— Понте Векио — отвърна синьор Мантиса. — И после в Шайсфогъл. Помни, Чезаре: непоколебим и обединен фронт. Не трябва да позволяваме на Гаучото да ни сплаши. Вероятно ще стане нужда да използуваме неговата бомба, но ще имаме на разположение и рожковените дръвчета. Лъвът и лисицата!
Наобиколиха от три страни бурето и го вдигнаха. Цветарят им отвори вратата. Отнесоха дървото на двайсетина метра в улицата, където ги чакаше файтон.
— Andiam’191 — викна синьор Мантиса. Конете потеглиха в тръс.
— След няколко часа имам среща със сина ми, в Шайсфогъл — рече Годолфин. Почти бе забравил, че Евън навярно вече е във Флоренция. — Сметнах, че бирарията ще бъде по-безопасна, отколкото някое кафене. Но може би, все пак, там е рисковано. Полицаите ме следят. Те, а и някои други хора, сигурно наблюдават заведението.
— Смехории — подметна синьор Мантиса и умело взе острия десен завой. — Имай ми доверие. С мен си в безопасност. Ще браня живота ти, докато аз съм жив.
Годолфин не отговори веднага, а после одобрително кимна с глава. Установи, че в момента изпитва почти отчаяно желание да види Евън.
— Ще видиш сина си — увери го синьор Мантиса. — Ще бъде весела семейна среща.
Чезаре отпушваше бутилка вино и пееше стара революционна песен. От Арно бе излязъл вятър, който разбъркваше русата коса на синьор Мантиса. С остро трополене файтонът пое към центъра на града. Тъжната песен на Чезаре скоро заглъхна сред привидната необятност на улицата.
VII
Англичанинът, който бе разпитвал Гаучото, се казваше Стенсъл. Малко след залез-слънце, той седеше вглъбен в дълбоко кожено кресло в кабинета на майор Чапман. Нашарената му с резки от зъби алжирска лула от корен на изтравниче бе угаснала незабелязано в пепелника до него. В лявата ръка той държеше дузина дървени перодръжки, в които съвсем наскоро бяха поставени блестящи нови перца. С дясната ръка хвърляше методично перодръжките, като стрели, в закачената на отсрещната стена голяма фотография на настоящия Външен министър192. Засега бе улучил само веднъж, в средата на министерското чело. В резултат, началникът му приличаше на благоразположен еднорог, което бе забавно, обаче едва ли подобряваше Положението. А в момента Положението бе просто ужасно. Нещо повече, то изглеждаше безвъзвратно изтървано.
191
Andiam’ (итал.) — Хайде, давай.
192
Най-вероятно става дума за Робърт Сесил, лорд Солсбъри (1830–1903), който в описвания период е същевременно и министър-председател на Великобритания.