V. [bg]

Вратата внезапно отскочи с трясък и в стаята връхлетя висок, рано посивял мъж.

— Открили са го — не особено въодушевено съобщи той.

Стенсъл вдигна скептично очи, с готова за хвърляне перодръжка в ръка.

— Стария ли?

— В хотел „Савой“. Едно момиче, млада англичанка. Заключила го е. Току-що ни каза. Влезе и ни го извести, напълно спокойно…

— Тогава, иди да провериш — прекъсна го Стенсъл. — Въпреки че той сигурно вече е избягал.

— Не искаш ли да я видиш?

— Красива ли е?

— Доста.

— В такъв случай, не. Обстановката и без това е достатъчно усложнена, ако разбираш какво имам предвид. Оставям я на теб, Демиволт.

— Браво, Сидни. Докрай посветен на дълга. Свети Георги и никаква пощада! Я виж ти! Добре. Тогава аз тръгвам. И да не кажеш после, че не съм ти дал възможност да избираш пръв.

— Държиш се като хористче — с усмивка констатира Стенсъл. — Може би ще я видя по-късно. Когато ти приключиш.

— От това Положението става малко по-леко поносимо — отбеляза Демиволт с тъжна усмивка. И унило затътри крака навън.

Стенсъл проскърца със зъби. О, Положението! Проклетото Положение! В по-философски моменти той се бе питал за тази абстрактна категория Положението, за неговата идея, за подробностите от неговия механизъм. Помнеше случаи, когато всички служители на дадени посолства побесняваха и хукваха из улиците, дърдорейки несвързано, вследствие на сблъсъка с Положение, което упорито отказваше да се изясни, независимо кой и от какъв ъгъл го разглеждаше. Имаше един приятел още от училище, Къвс. Двамата заедно бяха започнали дипломатическа служба, рамо до рамо напредваха в кариерата. До миналата година, когато настъпи кризата във Фашода и една ранна утрин откриха Къвс по гети и тропически шлем да обикаля из Пикадили, опитвайки да вербува доброволци за нахлуване във Франция. Бе възникнала и неясната идея да реквизират презокеански лайнер на фирмата „Кюнард“193. До момента, когато го хванаха, той бе успял да накара няколко улични търговци, един вариететен комик и две проститутки да положат клетва. С болка си припомни Стенсъл, че всички те пееха „Напред, воини Христови“ в различни тоналности и ритми.