![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Стенсъл произнесе наум кратка молитва: нека увереността му да намалява с годините…
Когато той се върна в гостната, Вероника го посрещна с усмивка.
— Разбрахте ли се?
Стенсъл рухна в креслото стил Луи XV, върху чиято облегалка две серафимчета се рееха над тъмно зелена кадифена поляна.
— Всичко е наред.
През целия 6 юни обстановката се нажежаваше. Подразделения на гражданската полиция и военни части бяха приведени в състояние на повишена готовност. На търговците отново бе препоръчано, неофициално, да затворят магазините си.
В 3 часа следобед на 7 юни на „Страда Реале“ започна да се събира тълпа. В течение на следващия ден и половина бунтовниците завладяха всички открити пространства на Валета. Те атакуваха не само редакцията на „Кроникъл“ (както бяха обещали), но също Клуб Юнион, Лицея, Двореца, домовете на депутатите-антимицисти и останалите все още отворени кафенета и магазини. Към усилията за обуздаване на размириците и въвеждане на ред се присъединиха десантни отряди от кораба „Егмонт“, полицейски и армейски подразделения. Неколкократно преграждаха улиците, строени във верига, един-два пъти откриваха огън. От изстрелите паднаха убити трима мирни жители, ранените бяха седем. Значително повече бяха получилите сериозни телесни повреди, по време на масовите безредици. Десетки сгради бяха запалени. В Хамрун два камиона на кралските ВВС с картечници разпръснаха нападение срещу мелничарите.
От това незначително завихряне по маршрута на мирния курс на малтийското правителство, до наши дни е запазен само един доклад на Анкетната комисия. Юнските Вълнения (такова определение им дадоха по-късно) завършиха също тъй внезапно, както и започнаха. Нищо не бе постигнато. До 1956 година включително, най-същественият въпрос, този за самоуправлението, все още оставаше нерешен. Дотогава единственият напредък бе установяването на двувластие, а през февруари, когато избирателите гласуваха в съотношение три към едно за делегиране на малтийски парламентаристи в британската Камара на общините, Малта се сближи дори още повече с Англия.
Рано сутринта на 10 юни 1919 година зибикът на Мехмет отплава от пристана Ласкарис. На кърмата седеше Сидни Стенсъл. Външността му наподобяваше отдавна излязъл от употреба корабен механизъм. Никой не бе дошъл да го изпрати. Вероника Манганезе го бе задържала докогато й бе нужно. Той бе втренчил поглед назад.
Обаче, когато зибикът минаваше край форт Свети Елмо, до пристана спря лъскав „бенц“, от който излезе облечен в черна ливрея шофьор с обезобразено лице, застана на края на кея и се загледа след кораба. След малко вдигна ръка и я размаха с особено, сантиментално-женствено движение на китката. Извика нещо на английски, ала никой от стоящите на кея не разбра думите му. Той плачеше.
Прекарайте линия от Малта до Лампедуза. Това ще бъде радиусът. Някъде в очертанията на този кръг, на десети юни вечерта, се разрази торнадо, което бушува не повече от петнайсет минути. Достатъчно дълго, за да подхване и изхвърли високо нагоре въртящия се и скърцащ зибик, разголвайки гърлото на Астарта за безоблачното небе, и да го запрати обратно сред едно късче от Средиземно море, чиято повърхност почти мигновено възстанови предишния си вид, — бели зайчета пяна върху гребените на вълните, островчета от кафяви водорасли, безброй миниатюрни плоскости, готови впоследствие да улавят и задържат част от спектъра на безмилостното слънце — скривайки завинаги всичко, което в онази тиха юнска вечер потъна в морските глъбини.