V. [bg]

Застанала неподвижно на кръстовището, тя мислеше напрегнато: беше ли й повярвал старецът, дали все пак я бе чакал? Искрено се надяваше да го е сторил, може би не толкова от загриженост за него, а вследствие на някаква перверзна разновидност на самовъзвеличаването, тълкуваща насочването на събитията в определеното им от нея русло като възхитително потвърждение на собствените й умения. Но все пак бе избегнала, — вероятно поради свръхестествената окраска, която индивидите от силния пол придобиваха в нейното съзнание, — момичешката склонност да описва всеки мъж над петдесетте като „мил“, „приятен“ или „симпатичен“. По-скоро Виктория съзираше във всеки възрастен мъж неговия латентен образ, върнат двайсет или трийсет години назад, под формата на призрачно видение, почти сливащо своите очертания със собствения си двойник: млад, силен, със здрави мускули и чувствителни, нежни ръце. Тъй че, в лицето на капитан Хю тя бе видяла младия вариант, на когото искаше да помогне, да го направи част от необятната система от басейни, шлюзове и канали, издълбани от нея за буйната река Съдба.

Ако съществува — както вече бяха започнали да подозират някои психоаналитици — родова памет, някакво унаследено хранилище на изначални познания, предназначени да моделират определени наши постъпки и случайни желания, то не само присъствието на Виктория тук и сега, между чистилището и пъкъла, но и безусловната й обвързаност с римокатолицизма като приемлив и необходим, произлиза и зависи от един елемент на примитивната вяра, който, подобно на жизненоважен пропускателен клапан, блести с цялата си пищност и величие в това вместилище и намира израз като призрак или метафизичен дубликат (възникващ понякога чрез просто умножение, но много по-често в резултат от деление), а също и в естествения извод, че синът е двойник на бащата. След като веднъж бе приела двойствеността, на Виктория й оставаше само една крачка до триединството. И вече съзряла потрепващия ореол на второто по-енергично „его“ около стария Годолфин, сега тя чакаше край затвора, докато някъде отдясно едно момиче пееше усамотено за колебанието си между богатия старец и хубавия младеж.