Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические любовные романы » Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:

Париж 1947 г. Кристиан Диор представя своята зашеметяваща първа колекция пред свят, изтощен от война и жаден за ново начало. Една жена, преминала през ада на концентрационните лагери, преоткрива собствената си красота на модния подиум. Но зад бляскавата външност се крият дълбоко пазени тайни, изгубени мечти и неизмерима скръб.
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 160
Перейти на страницу:

Щом откри базата, отпусна дросела и навлезе в очертанието над пистата със съвършено изпълнен остър завой, точно както Полин й бе казала.

Никой друг самолет не летеше този ден и пилотите се бяха струпали обезсърчени близо до пистата. Полин бе поискала да кацне бавно, така че се издигна вертикално нагоре, превъртя се, спусна се ниско над главите на мъжете, отпусна клапите и колесниците и се приземи деликатно като пеперуда.

Докато вдигаха покрива и някой започна да развързва коланите й, тя чу как нечий глас казва:

— Това, че ни изпращат първокласен пилот да ни покаже как да управляваме „Бофайтър“, няма да ни убеди да седнем отново в тези чудовища.

— Не, обаче може би тя ще успее – каза друг глас и Скай скочи на земята.

Всички се извърнаха към нея. Това бе нещо, с което бе свикнала дотолкова, че вече не я дразнеше, но този път бе различно. Двама мъже спореха за нещо. Единият бе командирът на ескадрилата, другият – командирът на базата. Командирът на базата се усмихваше. Командирът на ескадрилата бе останал без думи.

— Предполагам, че вече няма да имате проблеми да пилотирате „Бофайтър“ – каза командирът на базата на командира на ескадрилата. И на Скай: – Благодаря ти, мила моя.

Мила моя. Ако бе от КВС, никога нямаше да дръзне да я нарече така.

— За какво ми благодарите? – попита тя.

Един от инженерите й обясни. Самолетите „Бофайтър“ с тяхната склонност да губят скорост и непредсказуемото им поведение при резки завои, бяха пословично трудни за управление. Специално на тази ескадрила им се бе видяло толкова трудно, че бяха отказали да летят с тях. Така че трябвало да повикат Скай, за да им покаже, че дори и жена може да се справи.

Дори и жена.

Всички нейни най-тежки преживявания в ТСВВС преминаха през погледа й – пробният полет, който трябваше да направи, за да докаже, че може да пилотира, независимо от летателното й досие; медицинският преглед, на който й бяха казали да се съблече; мразовитите полети до Шотландия в открити самолети; десетте обиколки, които трябваше да направи със своя „Халифакс“, единствено защото беше жена. За момент намрази летенето и й се прииска да не го прави никога повече.

Попита къде се намира тоалетната. Щом се озова там, загледа втренчено в отражението си в огледалото, вкопчена в умивалника.

Защо продължаваше да се съпротивлява? Никой и никога нямаше да я погледне и да види в нея пилот.

Щяха да виждат дългите коси, червените устни и полата. А точно сега имаше толкова много неща, с които трябваше да се пребори. Чувствата си към Никълъс. Непрекъснатите пориви на сестра й да я отблъсква.

Така че не каза нищо на Полин, когато се върна в Хамбъл. На следващата сутрин не прихвана косата си с фиби, така че да изглежда в уставната дължина – остави я да се спуска на вълни по гърба й. Само повдигна рамене, когато новият инженер я попита къде се крие истинският пилот, когато дръпна назад капака на кабината на самолета й. Отиде на парти с Роуз и се забавлява в компанията на жизнерадостни пилоти. Толкова по-лесно бе да бъде онова, което всички искаха от нея да бъде – просто жена.

Така изминаха няколко седмици, докато настъпи поредната нощ на филми и танци в базата Тангмере. Когато Скай влезе в спортния хангар с Роуз, група пилоти се засили към нея като ескадрила „Спитфайър“.

— Какво правиш? – попита я Роуз.

— Забавлявам се – каза Скай, без да се усмихва.

— Наистина ли? – рязко попита Роуз.

— Разбира се – отвърна Скай и лениво прие ръката на някакъв пилот, който я поведе към дансинга.

Наблизо танцуваха Либърти и О’Фарел. Начинът, по който Либърти притискаше тялото си в неговото и настоятелно го целуваше, не оставяше у никого никакво съмнение, че двамата спят заедно.

Беше ли щастлива сестра й? Скай се помъчи да разгледа лицето на Либърти, докато тя се завърташе на всеки три такта, но то бе толкова трудно за разгадаване, както и английското време за прогнозиране. Единственото, в което Скай бе сигурна, бе, че Либърти или не я бе забелязала, или правеше всичко възможно да не й обръща внимание.

Докато Скай танцуваше, може би с дванайсетия пореден пилот, видя, че Никълъс и Марго влизат в хангара. Скай осъзна, че партньорът й я целува с целувка, която имаше вкус на поражение и че дори не знаеше името на мъжа, с когото танцуваше. Главата й се въртеше като въртележка от шампанското.

— Извини ме – каза тя, като се отдръпна назад, но той не я пусна. Така че продължи да танцува с него, здраво притисната, тъй като не можеше да се сети как да се измъкне.

В точно този момент Либърти погледна към нея. Очите им се срещнаха, преди Либърти да се извърне отново към О’Фарел.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)