Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Не става въпрос за смелост – отвърна кратко Марго. – Това е необходимост. Никой не иска духът на Франция да бъде смазан, както бяха прегазени градовете ни.

Скай разпозна в острите думи на Марго сянката на гнева, тъгата и безсилието. Те правеха всичко по силите си тук, в Англия, но сигурно на хората, останали във Франция, то изглеждаше нищожно. Освен изтребителите и бомбардировачите, които излитаха всяка нощ към Германия, къде беше тяхната Съпротива?

Марго кимна на келнера да донесе още шампанско.

— Защо О’Фарел танцува със сестра ти?

Скай късо се изсмя: – Знаеш ли, трябвало е да станеш следовател. Улучваш право в целта.

Ответната усмивка на Марго бе странна.

— Никой тук никога не задава въпроси за нещо съществено. Всички толкова се стараят да избягат от темата и да не покажат и най-малко емоция. Истинско чудо е, че не се взривявате от напрежението.

— Може би по този начин успешно бихме могли да подплашим Хитлер – каза Скай. – Ако всички в Англия едновременно взривят самообладанието си. Произведената експлозия вероятно ще бъде толкова мощна, че ще отекне и в Германия.

Започна да се смее, като си представи смешната картина как британските стоици впрягат потиснатите си емоции и нещата, за които никой не говори, в името на добрата кауза, и създават бомба с такава мощност, че да разгроми нацистите. Марго също се засмя и след малко, било поради изпитото шампанско или от собствените им потиснати чувства, и двете започнаха да се смеят така, че не можеха да говорят.

Никълъс се доближи до тях, като местеше поглед от едната на другата, и после се обърна към Либърти.

— Не мислех, че ще ви заваря точно така – каза той.

Зад него Скай можеше да види как Либърти се опитва да целуне О’Фарел, който с не особена охота се опитваше да я обезкуражи. Погледна към мястото, където седеше Скай, сякаш дори той осъзнаваше, че е долнопробно да се целуваш със сестрата на жената, с която си възнамерявал да прекараш нощта. Скай се почувства по-скоро раздразнена, отколкото наранена, и то повече от Либърти, отколкото от О’Фарел.

— Защо не танцуваш със Скай? – каза Марго на Никълъс.

Погледът, който Никълъс хвърли на Марго – израз на стъписване и потрес, сякаш го бяха накарали да танцува с отвратително чудовище – прониза Скай право в стомаха. Тя се изправи, притиснала с ръка гърдите си, като изблъскваше болката дълбоко назад в себе си, където никой не можеше да я види.

Докато бързаше да излезе, се сблъска с Либърти, която се бе отдръпнала от О’Фарел, с лице позеленяло като английска морава. Скай хвана сестра си за ръката и почувства как тялото й тежко политна към нея. Трябваше им тоалетна.