Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Лятото премина в есен и трябваше да се транспортират все повече самолети. Толкова бяха заети, че една сутрин Скай с изненада чу по мегафона в Хамбъл да я викат заедно с Роуз в офиса на Полин вместо на гишето, за да вземат документите за доставка. Там намериха Джоан, която бе призована да се включи в онова, което Полин нарече специална операция. Подаде на Джоан и Роуз записка за транспорт на „Москито“ до близката база на КВС.

— Останете за обяд там – каза им тя. – За днес трябва да свършите само това. Останете в базата колкото искате.

— Защо? – попита Роуз, а същото се питаше и Скай.

Никога нямаше време да обядват.

— Избрах вас, двете, за тази работа заради външния вид и маниерите ви – каза Полин, като отговори уклончиво на въпроса. – Имате време да се гримирате, преди да тръгнете. Бъдете експедитивни и красиви, моля – завърши тя.

Джоан и Роуз бързо излязоха, Роуз изглеждаща объркана, а Джоан – заинтригувана от даденото им изрично позволение да се разкрасят за задачата.

Скай се обърна към Полин.

— Разбирам защо не си избрала мен.

— Ако бе въпрос само до външност, щеше да отидеш с тях. Но имам друга задача, която изисква по-скоро способности, отколкото обноски.

— Така че трябва да я поема?

— Да, моля.

— Какво точно ще правят Роуз и Джоан? – попита Скай, без да успее да прикрие подозрението в гласа си.

Полин въздъхна.

— Ще правят политика – каза тя. – Ескадрилата, на която ще доставят „Москито“, е загубила повечето от мъжете си. Щом постъпят нови пилоти, те отново загиват. Техният командващ офицер попита дали жените от ТСВВС могат да направят нещо, за да повдигнат духа им. Не бях сигурна дали твоите принципи ще ти позволят да предоставиш подобна морална подкрепа.

Скай почувства как нещо се надига в нея – не бе съвсем сигурна дали беше гняв, отчаяние или позив за повръщане. Смятала бе, че новият пост на Джоан като инструктор на най-големите самолети означава, че преградите между мъжете и жените бяха паднали. Че бяха оценявани единствено според способностите си, а не според това дали носят пола. Обаче не – независимо че пилотираха всеки самолет на КВС, често пъти след съвсем малко подготовка, при всякакво време и без инструменти, жените трябваше и да се разкрасяват, за да утешават другите. Наистина щеше да повърне.

При тази мисъл веднага й се прииска да си удари шамар. Беше ужасно човек да оспорва на пилотите, сражаващи се в тази война, нещо, което щеше да им позволи с по-леко сърце да седнат на другия ден в самолета и да се изправят срещу смъртта.

— Защо? – попита мрачно тя.

Не беше сигурна дори какво пита – защо не мога да бъда като другите, радостно да пърхам с мигли в името на нещо по-добро. Или – защо нищо и никога не се променя?

— Защото ще ни спечели още месец или два, за да можем да си вършим работата – каза Полин. – Моята задача е да направя това да се случи. Твоята е да доставиш „Бофайтър“ на ескадрила на север. Не се налага да се усмихваш. Трябва да направиш остър завой над аеродрума и да го приземиш бавно. Но го направи зрелищно и с лекота.

Скай кимна, макар да разбираше, че в думите на Полин има нещо повече от онова, което казваше. Взе транспортната разписка, намери бофайтъра и полетя на север, като мислеше само за пътища, железопътни линии, ориентири и облаци – същността на нейните дни.