Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Обаче бе трудно да се запълни един свободен ден с нещо друго, освен с образите на Ванеса Пенроуз – готвеща овесена каша на старата кухненска печка, мажеща наранените ръце на Никълъс с алое вера, даваща на Скай старите си авиаторски очила като подарък преди заминаването във Франция. Най-накрая Скай затвори очи в опит да спре поредицата от картини, седна на верандата и запуши.

Не след дълго чу приближаващи се стъпки. На двама души. Отвори очи и видя Либърти и О’Фарел, които пристигаха във вилата.

Либърти весело й помаха и стъпи на верандата.

— Готова съм да убия някого за чаша чай – каза тя, преди да влезе в къщата.

Скай се готвеше саркастично да отбележи – Здравей. И, моля заповядай – когато видя как Либърти се извръща и твърдо кима на О’Фарел, сякаш го подканяше да направи нещо. В отговор О’Фарел смутено се усмихна. След това седна на стъпалата до Скай.

— Знам, че това не говори добре за мен – каза той.

Скай чакаше, любопитна да узнае какво се случва.

— Разбираш ли, някога в Ню Йорк си имах приятелка – продължи О’Фарел с тих глас. – Двамата с нея винаги канехме най-добрия ми приятел с нас, когато излизахме. Те бяха близки, но си помислих, че е добре, че се разбират. Както се оказа, те прекалено добре се разбираха. Като ви видях двамата с Крофърд онази вечер… – погледна Скай и за пръв път, откакто го познаваше, й се стори смирен. – Знаех, че между вас, двамата, няма нищо. Но отново върна спомените ми. Което не беше добре. След това Либърти… – той се спря и загледа объркано вратата, през която бе изчезнала Либърти.

Скай едва не изпита жалост към него. Той бе всмукан от урагана Либърти, стихия, от която можеше да се откъсне само с цената на големи усилия.

— Не можеш нищо да й откажеш – каза му кротко Скай.

— Опитах се. Но тя не ме слуша. Така че бе по-лесно просто да…

Не завърши изречението и Скай почувства силна болка в стомаха, когато осъзна, че толкова много от тях правят онова, което бе най-лесно, тъй като всичко останало изглеждаше толкова дяволски трудно.

— Освен това – продължи той, като леко се усмихна този път, – тя е забавна. А това определено при нас сега е голям дефицит.

— Наистина – тя докосна ръката му. – Да влезем вътре.

— Щях да отида да я изчакам в кръчмата. Мислех си, че може би си ми сърдита.

— Не съм ти сърдита.

Той се наведе над нея и я целуна по бузата.

— Една на милиони си, Скай.

Тя го поведе в къщата и тримата седнаха в кухнята, където Либърти разказа истории за разни хора. Скай се правеше, че слуша, докато в същото време се чудеше как така нейната сестра хамелеон бе дошла да я посети в деня на годишнината от смъртта на тяхната майка и сега седяха около масата и пиеха чай, сякаш се разбираха прекрасно.

— Благодаря на Бога, че Ледената кралица ще изчезне за известно време – каза в заключение Либърти.