Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Чу как Никълъс казва:

— О’Фарел идва насам и знам, че предпочиташ той да ти помогне, но просто трябваше да се уверя – не дали си добре, защото знам, че не си – а дали мога да направя нещо.

Подчертано недоволният глас на О’Фарел го прекъсна.

— Какво си й направил?

Скай поклати глава с намерението да покаже, че нищо не е станало по вина на Никълъс, но той го изтълкува като отговор на въпроса си. Ритна паважа с върха на ботуша си и каза:

— Влизам вътре.

— Не е направил нищо – каза Скай на О’Фарел, като бършеше страните си, докато Никълъс се отдалечаваше. – Майка ми… Загина в самолетна катастрофа. Като Ейми Джонсън.

О’Фарел не я попита нищо за майка й. Вместо това каза:

— Знам, че веднъж вече те питах – но каква е тази история между теб и Крофърд?

— Историята е – каза тя равно и откровено, – че останах без майка на четиринайсет години. Опитвам се да не мисля за това твърде често. Защото боли, както ако легнеш на пистата и оставиш ескадрила „Спитфайър“ да те прегази. Никълъс познаваше майка ми. И знае как филмът ме кара да се чувствам.

Мислеше, че с това всичко щеше да приключи и щяха да се върнат обратно, въпреки че тя не искаше това и щеше да стиска очи до края на филма.

Но той продължи.

— Не знаех. Но, разбира се, твоят приятел е знаел.

Тя примига, за да спре сълзите си, и рязко каза:

— За пръв път проявяваш някакъв интерес към мен извън целувките. Ако си искал да знаеш за миналото ми, трябваше само да ме попиташ.

— Казах ти, че търся само развлечение – каза войнствено той. – Но това не означава, че искам някоя, която се целува с началника ми в някаква уличка, след това да си легне с мен.

Недей да плачеш, каза си Скай. Не и пред О’Фарел.

Спомни си какво бе казала Либърти за изпитите с О’Фарел „Негрони“ и какво бе промълвила Марго за усмивките, които щедро раздавал на всяка жена от ЖСВВС. О’Фарел искаше неангажираща връзка за себе си, но негодуваше, когато Скай потърсеше утеха от приятел.

Тогава разбра, че не иска да бъде просто поредната жена, на която да се усмихва, с която да пие, още една жена, с която да спи. Искаше някой, за когото щеше да бъде морето и небето, цялата вселена.

— Трябва да си намериш някоя друга, с която да се развличаш – каза тя. – Съжалявам.

Върна се обратно в киносалона и седна отзад, далеч от групата. Видя как О’Фарел също се връща и сяда до Либърти – която изобщо не изглеждаше разстроена от филма – и видя как сестра й се притиска до него. Скай затвори очи. Знаеше точно какво щеше да се случи.

Двайсет и втора глава

В Дипломатическия клуб, след като свърши филмът, Скай намери маса в тъмния ъгъл, където можеше да седи, да пуши, да пие и да си възвърне самообладанието. Не искаше да разваля настроението на останалите, не искаше да се ядосва на О’Фарел, искаше само да се преструва, че не е тъжна, че отвъд вратите на клуба всичко бе ярко осветено и непокътнато и такова беше и нейното сърце. Опита се да се усмихне, но не успя да почувства радостта, която този жест предполагаше, не можеше да престане да се пита как човек може да танцува, да се смее и да пие, когато светът бе във война. А нима това бе неправилно?