Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Скоро след като Роуз и Скай се върнаха от Хамбъл, Джоан изненадващо ги посети във вилата. След като я задушиха в прегръдките си, трите седнаха притиснати на входните стъпала, като се наслаждаваха на топлината на късния следобед. Джоан извади бутилка шери, което бе единствената донякъде подходяща за празник субстанция, която бе успяла да намери в цялата страна.

Докато Джоан наливаше в трите чаши, Скай попита:

— Какъв е поводът?

Джоан засия и склони глава на рамото на Скай.

— Първо, искам да ти благодаря, защото го направи възможно. От днес – тя вдигна чашата си, – официално съм инструктор за пилотиране на четиримоторни самолети.

— Господи! – възкликна Роуз.

— Инструктор – повтори Скай също поразена.

И трите забравиха за шерито, смееха се, прегръщаха се и плачеха. Защото се бе случило немислимото. След обучителния курс на Скай за пилотиране на четиримоторни самолети разрешиха и на шепа други жени да направят същото. А сега и това – жена щеше да тренира както мъже, така и жени да пилотират най-големите самолети в КВС. Това бе едва ли не равносилно на чудо.

Известно време никоя не бе в състояние да каже нещо свързано, докато Джоан не добави, с тих глас.

— Така е по-добре. Претоварена съм с неща, за които не мога да говоря. Да бъда инструктор, означава, че вече няма да се налага…

Да изпратиш толкова много приятели там, над дъгата. Скай чу собственото си пресекливо дишане, както и това на Роуз.

— Понякога говоря с Ричи за тези неща – каза спокойно Роуз. – Знам, че самата аз казвах, че приказките няма да ги върнат, което си е вярно, но открих, че ако някой ме изслуша, това ме връща обратно от онова място, където има прекалено много облаци.

Бях толкова уплашена, бе казала Скай на Никълъс. Знам, бе отвърнал той и я бе върнал обратно от нейното оловносиво небе. С тази разлика, че Никълъс имаше Марго, която да го прави за него. Той нямаше нужда от Скай.

След това Роуз се изчерви, което никога не й се бе случвало, и каза:

— И аз имам повод за празнуване.

Смущението на Роуз извади Скай от нейната мечтателност:

— Какъв, за бога? – попита тя.

— Ричи ми предложи да се омъжа за него и аз казах „да“ – Роуз наведе брадичка, като не смееше да погледне приятелките си в очите.

— Сватба! – възкликна Джоан. – Мислех, че си се омъжила за развлеченията? Кой би помислил, че именно ти ще се сгодиш?

— И че именно ти ще инструктираш мъжете да пилотират „Халифакс“ – добави Роуз. – Войната променя всичко.

— Наистина – каза Скай развълнувано. – Но този път е за добро. Поздравления.

Тя целуна Роуз по бузата, с очи пълни със сълзи, но радостна, че този път имаше извинение. Радостта на Роуз от любовта бе толкова ослепително мъчителна, като да наблюдаваш слънчево затъмнение. И Скай разбра, че любовта трябваше да бъде нещо толкова лесно, да създава такъв блясък. Любовта определено не бе някой да гледа някого другиго по начина, по който я бе погледнал Никълъс в Дипломатическия клуб, след като Марго му бе казала да танцува със Скай. Тя свали шала от врата си, завърза го на косата си и засенчи лицето си.