Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Изправена пред неговото мълчание, Скай се извърна и побягна обратно към пътя.

Единственото, което остана на плажа, бе острият и хриплив звук от неговото дишане в инак тихата нощ.

— По дяволите!

Изрече думата в заобикалящата го празнота, но тя не му донесе никакво облекчение.

Закрачи към водата, разкопча ризата и захвърли всичко на пясъка. Дори морето му се съпротивляваше – искаше да се гмурне веднага, но бе прекалено плитко. Тръгна напред, докато стана достатъчно дълбоко, за да заплува и да избяга от парещите очите му сълзи, далеч от чувствата, които тя изпитваше, които той изпитваше, и с които нищо не можеха да направят; далеч от себе си и далеч от нея. Главата му се пръскаше. Болката в гърдите му бе жестока.

Продължаваше да плува. Ако се върнеше на брега, нямаше да бъде в състояние да се сдържи да не я последва. Да не я целуне. Да не я поведе обратно към вилата, към нейната стая и към леглото й.

Минаваше полунощ, когато излезе от водата, облече дрехите си и седна, мокър и изтощен на пясъка и остана там до изгрев-слънце.

ЧАСТ ОСМА

КАТ

Двайсет и четвърта глава

Корнуол, 2012

Кат не знаеше какво да мисли, когато Елиът успя да направи така, че и двамата да бъдат поканени в къщата на другата Марго Журдан на чаша чай. Тя едва прекоси екстремния въжен мост над езерото, мост, на който знаеше, че нейните момичета с удоволствие щяха да лудуват; или полегналата каменна жена, която изглеждаше толкова умиротворена, сякаш бе получила точно това, което бе искала; или слънчевия часовник, заобиколен със слънчогледи и маргаритки, самите те прилични на миниатюрни слънца. Това, че съществуваха две Марго Журдан, вероятно на една и съща възраст, и които бяха казали едно и също нещо, караше Кат да се чувства като излязла от реалността и попаднала в някакъв кошмар. Единственото нормално нещо, което усещаше, бе ръката на Елиът, която здраво стискаше.

Вътре в къщата на Марго Кат се настани на стола и изпи чаша ужасно силен черен чай. Марго седна на канапето, преди да се наведе, за да вземе цигара от син пакет с надпис „Житан“.

Докато жената пушеше, Кат втренчено я гледаше. Имаше нещо в начина, по който Марго държеше цигарата, което възбуждаше импулси в мозъка й, но не достатъчно, за да успеят да предадат смислено послание. В главата й като вихрушка се въртяха думи – думи на гняв – Ти си лъжкиня; думи на смущение – Това не може да е твоето име; тъжни думи – Коя в действителност си ти, Марго Журдан?

Слава богу, Елиът бе тук и още бе в състояние да води разговор.

— Мога ли да ти задам някои от въпросите, които исках да ти поставя, когато се обадих миналата година?