Warcraft - Нощта на Дракона

Той се натъкна на друг тунел, който изглеждаше точно като предишния, и на този преди него и т.н. Старият ветеран изруга под нос и дори нарастващото му безпокойство не беше достатъчно, за да го изплаши от евентуалното приближаване на враговете му. Но дали това не беше грешка? Може би, ако започнеше да крещи с всичка сила, щеше да привлече нечие внимание. Ром изсумтя. Но така можеше и да загине, без да успее да помогне на другарите си.

Когато джуджетата бяха атакувани, Ром не ги изостави, както вероятно си бяха помислили. Той всъщност пое два силни удара, първият от които счупи поразената му ръка, а вторият уцели главата му, отнасяйки шлема му. Тогава той се спъна и пропадна в една от отворилите се в земята цепнатини. Там Ром с часове лежа до мъртвите тела. Но за чист късмет се оказа, че единият край на цепнатината води до проход в планината.

Щом се събуди, той с мъка установи, че голямата му мечта да се промъкне в Грим Батол отново е провалена. Реши, че е провалил и другарите си. Ром можеше само да се моли Гренда да е по-способна и по-стабилна от него и да успее да опази хората си, дори без него. А ще се отнася до него самия, той намери шлема си, който беше паднал до него, и просто пое напред, за да види какво му е подготвила съдбата. Но сега джуджето проклинаше същата тази съдба, която го разделяше от другарите му.

Някакво сумтене го накара да замръзне на място. Ром се замоли ехото от тунелите да не го завърти отново в обратна посока. Иначе, източникът на звука като че ли беше само на няколко метра от него. Той ускори крачка… и моментално запристъпва назад, когато гласовете на няколко скардини, които се бяха насочили към него, го предупредиха, че му предстои да се натъкне на нещо по-страшно от очакваното.